ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА - област СМОЛЯН - Дигитален граждански и бизнес-форум

ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА - област СМОЛЯН

Оценка качеството на правораздавателните услуги, тяхната достъпност в общините на Смолянска област и ролята на гражданското общество за внедряване на алтернативни методи за решаване на правни спорове

Настоящата оценка е част от изпълнението на дейност № 1 на проект Гражданско участие в процесите за модернизация на правораздаването“, осъществяван от СНЦ „БИО-Б-ЕКО“ с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, Оперативна програма „Добро управление“, приоритетна ос „Прозрачна и ефективна съдебна система“, част от процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“.

Оценката е извършена от експертен екип - в изпълнение на възложената от СНЦ „БИО-Б-ЕКО“ дейност.

Село Борино, 2021 г.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Достъпност до услуги в сферата на правораздаване на населението от Смолянска област
Обща характеристика на правосъдната система в Смолянска област
Интензитет на услугите в сферата на правораздаването по общини от област Смолян

Ролята на гражданското общество за повишаване качеството на услугите в сферата на правораздаване и внедряване на алтернативни методи за разрешаване на граждански спорове
Структурите на гражданското общество за повишаване на правната култура на гражданите и бизнеса
Възможности за повишаване на доверието към системата на правораздаване
Спазване на морални и етични норми при предоставяне на правни услуги
Възможности и условия за учредяване на центрове за арбитраж и медиация
НПО могат да участват във внедряването на електронни инструменти за правни услуги
Гарантиране на обратна връзка с гражданите и бизнеса при предоставяне на правни услуги
Осигуряване на достъп до информация и предотвратяване на злоупотреби в процеса на правораздаване

Разкриване възможности за повишаване качеството на правните услуги в Смолянски регион – на основата на направената оценка.

Констатации за факторите пораждащи дефицити в правораздаването
Възможности за преодоляване на съществуващите дефицити в правораздаването чрез планираните проектни дейности.
План за разработване на дигитална среда на правните услуги в Смолянски съдебен район

Степен на достъпност до услуги в сферата на правораздаване на населението от Смолянска област

Обща характеристика на правосъдната система в Смолянска област

Екипа от назначените специалисти проведе проучването на областно и общинско ниво. Те направиха оценка на ситуацията в Смолянска област, по отношение цялостната областна система на правораздаване, а също така и оценки за състоянието на правораздавателната система във всяка една от десетте общини.

Оценката беше направена на основата на цялостната картина /пътна карта/ на правораздаването на територията на Смолянска област. Формулирани бяха основните акценти- спецификите на региона: характерната за планинските региони отдалеченост и трудна достъпност на населението до гр. Смолян - областен център и наличие на етнически малцинствени групи - българи от турски произход, българомохамедани, каракачани, роми и други; липсата на районни съдилища в голяма част от общинските центрове; липса на кантори и практики на адвокати, нотариуси, медиатори и арбитри; интензивни процеси на миграция на квалифицираните юристи към по-големите градове и урбанизирани центрове.

Констатирани бяха следните основни фактори, влияещи върху качеството на услугите в сферата на правораздаването в Смолянска област:

Сравнително слабо развита икономика, висока степен на безработица и засилени миграционни процеси

Област Смолян е десета в страната по БВП на глава от населението, като през годините се наблюдават устойчиви темпове на растеж. Въпреки това заетостта остава доста по-ниска от нивата преди кризата, което говори за проблеми пред възстановяването на пазара на труда и създаването на нови работни места през последните една-две години. Областта традиционно се характеризира с високи нива на безработица, като дори в някои от най- добрите години (2008 г.) безработицата се задържа над 10%, а към 2012 г. остава над 20%, което е и най-високото ниво в страната след област Шумен (над 25%). Обяснението за контраста между приличните нива на заетост и много високата безработица може да се потърси във високата икономическа активност в област Смолян, тоест хората търсят работа и т.нар. обезкуражени са малко. В област Смолян не се наблюдава сериозен приток на чуждестранни инвестиции. През последните две-три години дори има отлив на такива. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, претеглени спрямо населението, също показват недостиг на инвестиции, което е предизвикателство както от гледна точка на дългосрочния растеж на областта, така и на фона на текущите проблеми с високата безработица и липсата на нови работни места.

Високата степен на безработица е причина за засилената миграция на трудоспособното население към урбанизираните центрове. Това рязко променя икономическия профил на потребителите на правни услуги. Това, също така, е причина за миграцията на местните специалисти – доставчици на правни услуги към големите индустриални центрове.

Недоразвита пътна инфраструктура и обществена транспортна мрежа с нисък интензитет

Развитието на пътната и на железопътната инфраструктура в област Смолян е на сравнително ниско ниво поради преобладаващия планински релеф на нейната територия. През областта не преминават автомагистрали и първокласни пътища, няма и железопътен транспорт. Все пак гъстотата на пътната мрежа е близка до средните за страната нива, като около 40% от пътната настилка е в добро състояние. Текущото поддържане на пътната настилка в добро състояние е предизвикателство, но липсата на скоростни отсечки е дългосрочен проблем пред развитието на областта. Достъпът и използваемостта на интернет се подобряват през последните години и вече почти половината население има достъп и е използвало интернет през последните 12 месеца. Проучването сред бизнеса показва, че инфраструктурата се разглежда като основна пречка пред развитието на областта. Гражданите също нареждат инфраструктурата сред факторите, които водят до неудовлетвореност от живота.

Безспорно липсата на пътища от висок клас води не само до недоволство у бизнеса и гражданите, но и ограничава възможностите за предоставяне на качествени правни услуги.

Негативни социално-демографски характеристики – застаряващо население; относително нисък процент на трудоспособната част от населението

Област Смолян е сравнително малка, с население от близо 120 хиляди души през 2012 година. В градовете живеят 55% от населението, което представлява доста нисък процент в сравнение със страната. Жителите на област Смолян намаляват чувствително през годините. Причина за това са устойчивите негативни тенденции, свързани както с естествения, така и с механичния прираст на населението. Естественият прираст се влошава през последните години и вече разкрива по-негативни темпове спрямо характерните за страната, докато при механичния прираст процесите са силно негативни и най-ясно изразени в цялата страна. Проблемите се коренят в изключително ниската раждаемост (най-ниска в страната) и в устойчивото изселване от областта обикновено в посока столицата София или град Пловдив. Изселването в чужбина се свива през последните години. Коефициентите на възрастова зависимост също са влошени. Населението на възраст над 65 години е с 60% повече спрямо населението на възраст до 14 години. Населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) е около четири пъти повече от населението на възраст над 65 години, което е малко по-благоприятно съотношение от средните за страната стойности. Интересно е, че влошаването на коефициентите на възрастова зависимост е предимно на коефициента, който взема под внимание населението на възраст до 14 години. Това отново показва, че демографските предизвикателства пред областта са предимно по отношение на раждаемостта. Демографската картина на област Смолян за 2020 г. показва, че населението намалява и застарява, намалява абсолютният брой на живородените, нараства броят на умрелите лица, както и коефициентът на обща смъртност, намалява броят на изселените и се увеличава броят на заселените.

Застаряващото население и намаляване броя на хората в трудоспособна възраст очевидно намалява и интензивността на потреблението на правни услуги.

Интензитет на услугите в сферата на правораздаването по общини от област Смолян

Съдебните услуги в съдебен район Смолян се предоставят от Окръжен съд Смолян; Административен съд Смолян и Районните съдилища в 5 от всичките 10 общини в Смолянска област.

Съдебни услуги предоставяни на областно ниво

Окръжният и Административния съд обслужват цялото население в Смолянския регион, от всички негови населени места.

Окръжният и Административния съд са включени в Единен Портал за Електронно Правосъдие, на който може да бъде намерена подробна информация за тях:

Окръжен съд.

Този съд обслужва всички 10 общини и населените места в тях от Смолянска област

През м. септември 2000 г. Окръжен съд – Смолян става един от първите съдилища-модели в България. Програмата за съдилища-модели в България е създадена през 2000 г. от Проекта за развитие на съдебната система към Американката агенция за международно развитие.

Главната цел на програмата за съдилища-модели на Проекта за развитие на съдебната система към Американската агенция за международно развитие е да се подобри правораздаването и по този начин да се спомогне за повишаване на общественото доверие в съдебната система. Всеки съд-модел служи за образец при разпространяване на челния опит в българската съдебна система.

Съд-модел е съд, който притежава следните характеристики:

Достъп до правосъдиe
Експедитивност и своевременност
Равенство, справедливост и честност
Независимост и отчетност
Непрекъснато усъвършенстване
Обществено доверие

За придобиването на тези характеристики, съдът-модел се нуждае от следните компоненти:

Етично, добре обучено ръководство, което участва активно в процеса на подобряване работата на съда;
Политика, която осигурява качествен достъп на обществеността;
Висок професионализъм на съдиите и съдебните служители;
Качествено управление на съда;
Открит и ефективен процес на работа, който минимизира забавянето на делата, улеснява делопотока и максимизира работата на всеки работещ в съда;
Система за непрекъснато повишаване на квалификацията чрез обучение и обмен на информация.

Административен съд

Обслужва Смолянски съдебен район

Първите обособени административни съдилища в България се създават в Източна Румелия през 1879 година. Там се изгражда самостоятелна система на административни съдилища по френски образец, която се състои от окръжни съдилища за съдебни разпри начело с Върховен съд за административни разпри със седалище в град Пловдив. След Съединението през 1885 година тази система престава да функционира. Но в българската държава вече се е осъществило и продължило да се осъществява административно правосъдие.

В началото административното правораздаване се е провежд ало по изключение от граждански съдилища в изрично определени от закона случаи. Те са упражнявали съдебен контрол и са произнасяли отмяна или изменение на административни актове по жалби на частни лица.

Административното правораздаване се е осъществявало от административни юрисдикции. Изрично определени от закона административни органи – съвети, комисии, бюра, учреждения – са разглеждали по същество жалби от граждани срещу актове и действия на администрацията.

На 3 април 1912 година се приема Закон за административното правосъдие. С него се изгражда законовата уредба на цялостното административно правосъдие в страната и се предвижда създаването на Върховен административен съд. Законът не учредява местни или нисши административни съдилища. През септември 1913 година Върховният административен съд на България е учреден и започва да функционира. Този факт поставя България между най-напредналите държави в Европа, а това означава и в света, в сферата на развитие на административното право и практика, на административното правосъдие и на демократичната съдебна защита на правата на гражданите.

По време на Втората световна война и на политическите промени в страната, настъпили след нея, започва заглъхването и умишленото разрушаване на системата на административното правосъдие.

Конституцията на НРБ от 1947 година не предвижда съществуването на Върховен административен съд. Законът за устройство на съдилищата от 1948 година премахва общата клауза за обжалваемост на актовете на администрацията и регламентира закриването на Върховния административен съд.

Конституцията на Република България от 1991 година поставя ново начало на единна система на административно правораздаване в държавата. С приемането на Закона за съдебната власт, на Закона за Върховния административен съд и измененията и допълненията на Закона за административното производство и някои други закони се осъществи съвременното организационно изграждане и процесуално функциониране на административното правораздаване в страната.

Според влезлия в сила на 12.07.2006 г. (обн. ДВ бр. 30 от 11 април 2006 г.) нов Административнопроцесуален кодекс (чл. 307 и § 3 от ПЗР на АПК) се създадоха административни съдилища със седалища и съдебни райони, които съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилищa. Проведе се първият в историята на съдебна система в Република България конкурс за определяне на състава на новосформираните 28 съдилища. Председателите на административните съдилища бяха назначени съобразно конкурсните резултати от Висшия съдебен съвет по предложение на Председателя на Върховния административен съд.

На 3 януари 2007 г. председателите на новите съдилища в цялата страна положиха клетва и встъпиха в длъжнот. След тях на 15 февруари 2007 г. положиха клетва и встъпиха в длъжност и съдиите, а от 1 март 2007 г. официално заработиха и всички Административни съдилища в Република България.

2.2. Съдебни услуги предоставяни на общинско ниво

Съдебните услуги на общинско ниво се предоставят от 5 Районни съдилища от Смолянска област. Тези съдилища са позиционилани в общините – Смолян, Мадан, Девин, Чепеларе и Златоград. Като общо правило те обслужват и по една от съседните им общини, в които няма Районен съд.

Районен Съд Смолян

Съдебното учреждение е открито през месец октомври 1913 год. като “Мирово съдилище”. Няма данни дали това е станало с царски указ, със заповед на Министъра на правосъдието или с някакъв друг правителствен акт. Настъпила е промяна в наименованието към края на 1934 год., след което е известно като “Околийски съд”, каквото е било до 09.09.1944 г., когато е преименувано на “Народен съд”.Функциите на “Мировото съдилище” и “Околийския съд”, както и на “Народния съд”, респективно подсъдностите на делата се е уреждала със ЗУС и съответните наредби. През 1959 год. “Народния съд” се обособява в два съдебни района: І –ви и ІІ -ри, като І -ви район обхваща бившата Смолянска околия, а ІІ –ри район част от бившата Асеновградска околия, със селата Чепеларе, Хвойна, Нареченски бани, Лъки, Забърдо и Орехово и съставните към тях, а към средата на 1962 год. общината в с. Загражден се прехвърля от ІІ-ри район към Мадански народен съд.

Районен съд Смолян днес е най - големият първоинстанционен съд на територията на Смолянска област и се помещава в сградата на Окръжен съд Смолян, като заема част от първи и изцяло втория етаж на сградата, която е построена през 1979 година. Материалнотехническта база на съда и осигуреността му с техника е на добро ниво. Съдиите работят при нормални условия, има осигурени отделни кабинети за всеки един от тях, от 2001 г. деловодството е общо и се намира на първия етаж във фоайето на сградата, заедно с това на Окръжен съд Смолян с цел улесняване и подобряване обслужването на гражданите.

Районен Съд Златоград

Данни за съществуването на съд в гр. Златоград в границите на Българската държава, в архивите на съда, има от 1913 година, което е непосредствено след освобождението на Родопския край през 1912 година. С Указ № 24 от 17.10.1913 г. е създаден Гюмюрджински окръжен съд със съдебен район, който обхваща и територията на днешна община Златоград. Според "Акть за произведената ревизия" е посочено че съд в Златоград е имало от 01.11.1913 г.

Настоящата Съдебна палата е построена през 1939 година. Разширена и реконструирана в настоящия си вид през 1996 година.

Районен съд гр. Златоград обслужва две общини - Община Златоград и Община Неделино, със следните населени места: гр. Златоград, с. Старцево, с. Ерма река, с. Долен, с. Аламовци, с. Кушла, с. Цацаровци, с. Пресока, с. Страшимир - към Община Златоград.

гр. Неделино, с. Бурево, с. Върли дол, с. Върлино, с. Гърнати, с. Диманово, с. Дуня, с. Еленка, с. Изгрев, с. Козарка, с. Кочани, с. Крайна, с. Кундево, с. Оградна, с. Средец, с. Тънка бара - към община Недели

Районен Съд Мадан

На 12.09.1956 год. в гр. Мадан е открит Народен съд със заповед №1286 от 30.07.1956г. До 1959 год. в съда са работили само 9 служители. През 1960 год. служителите вече са 10 души, от които 1 съдия, съдия-изпълнител, З секретари, 2 деловодители, архивар, прислужник и призовкар.

През 1971 год. Народния съд е преименуван в Районен съд и продължава да съществува и до днес. Сградата на Районния съд се намира в централната зона на гр. Мадан. До м. септември 1998 год. съдът се помещава в една от най-старите сгради в града. През същата година започва реконструкцията и изграждането на нова съдебна палата, който приключва през м. ноември 1999 год. и от тогава Районния съд се помещава в съдебната палата на ул."Обединение" № 8. Понастоящем Районен съд Мадан разполага с две съдебни зали, модерни и добре оборудвани кабинети за съдиите и съдебните служители.

До 1992 год. в Районния съд е работил само един съдия, изпълняващ всички функции - разглеждане на граждански и наказателни дела, изповядване на нотариални сделки, след което от м. декември 1992 год. е отпусната и втора бройка за районен съдия и до момента работят двама съдии.

До м. декември 2003 год. съдия изпълнителя изпълнява функциите и на съдия по вписванията. Понастоящем в съда работят 1 Държавен съдебен изпълнител и 1 Съдия по вписванията.

Общините обслужвани от Районен съд - Мадан са:

Община Мадан с населени места: гр. Мадан, с. Арпаджик, с. Борика, с. Бориново, с. Боровина, с. Букова поляна, с. Буково. с. Вехтино, с. Високите, с. Вранинци, с. Върба, с. Върбина, с. Въргов дол, с. Габрина, с. Галище, с. Дирало, с. Дишлийци, с. Долие, с. Касапско, с. Кориите, с. Крайна, с. Крушев дол, с. Купен, с. Леска, с. Лещак, с. Ливаде, с. Ловци, с. Миле, с. Митовска, с. Мъглища, с. Петров дол, с. Печинско, с. Планинци, с. Равнил, с. Равнища, с. Равно нивище, с. Рустан, с. Средногорци, с. Стайчин дол, с. Студена, с. Тънкото, с. Уручовци, с. Цирка, с. Чурка, с. Шаренка

Община Рудозем с населени места: р. Рудозем, с. Боево, с. Борие, с. Бърчево, с. Бяла река, с. Витина, с Войкова лъка, с. Грамаде, с. Добрева череша, с. Дъбова, с. Елховец, с. Иваново, с. Кокорци, с. Мочуре, с. Оглед, с. Пловдивци, с. Поляна, с. Равнината, с. Рибница, с. Сопотот, с. Чепинци

Районен Съд Девин

Районният съд Девин разглежда делата в състав от съдия, освен ако със закон е предвидено друго. Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на прицпипа на случайния подбор чрез електронно разпределение в зависимост от реда на постъпването им /чл. 9 ал.1 от Закона за съдебната власт. Механизма на разпределението представлява компютърна програма, прикрепена към деловодната и в нея са заложени видовете дела по статистически шифри, граждански и наказателни и съдиите които могат да ги разглеждат, като освен случайното разпределение на делата, системата следи и за равномерната натовареност на всеки един съдия по видове дела. Принципа на случаен подбор, при разпределението на съдебните дела и преписки, е една от крачките към прозрачност, ефективност и повишаването на общественото доверие към съда.

Съдебно Изпълнителна Служба при Районен съд Девин

Съдебно-изпълнителната служба образува изпълнителни дела и събира вземанията по тях. Изпълнително дело се образува по молба на взискател (заинтересована страна) въз основа на изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение след внасяне на съответните държавни такси. Таксите са определени в Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието. Освободени от заплащане на държавни такси са взискатели по вземания за трудови обезщетения и издръжки. Молбата за образуване на изпълнително дело се подава в служба „Деловодство” на СИС. Справки за номера, под който се образува и води делото, се правят лично от взискателя или от упълномощено от него лице в деловодството на СИС

Към Районен съд – Девин има един съдия по вписванията. Съдиите по вписванията имат следните основни функции:

1. разпореждат или отказват вписвания, отбелязвания или заличавания в имотния регистър;

2. произнасят се за издаването на справки и удостоверения за сделки с недвижими имоти и учредени ипотеки;

3. извършват нотариални и други действия, предвидени в закон.

Съдиите по вписванията могат да извършват действия само в своя район, който покрива териториалния обхват на Районен съд - Девин.

Съдия - тел.: /03041/ 24-01

Служба по вписвания - /03041/ 25-76

Необходими документи за издаване на удостоверение за тежести: Заявление (молба); Документ за собственост; Квитанция за платена държавна такса по сметка на Агенция по вписванията - имотен регистър.

Районен Съд Чепеларе

Правораздаването в град чепеларе има близо 134 –годишна история.

на 14 юни 1879 г. с доклад и приказ № 1 на директора на правосъдието на източна румелия е назначен за рупчоски околийски съдник в село чепеларе господин христо брадинов.

Първоначалният състав на Рупчоското околийско съдилище е бил следния:

Околийски съдник; съдебен комисар; цписар; писар по нотариалните дела; надзирател на затвора и разсилен

Околийският съдник е имал много права и длъжности. той е бил и нотариус и следовател и прокурор и съдия в своята околия, под негов надзор били и съдебно изпълнителните дела и околийския затвор.

По време на източно румелийското управление околийският съд не е бил едноличен, а колегиален. съдът се е състоял от околийски съдник и двама избрани народни съдии, наречени асесори. те получавали по 10-15 гроша дневно, когато заседавали. за асесори били избирани само чепеларски жители, тъй като жителите от другите селища нямали възможност да пътуват, а и възнаграждението било малко. Съдилището, съдебния комисар и пешата полицейска стража били настанени в къщата на Гочю Сивковски.

През първите седем - осем месеца от откриването на Рупчоското Околийско съдилище, съдиите разглеждали всякакъв вид дела. Решенията и присъдите били много кратки. Решенията по гражданските дела и присъдите за престъпления от частен характер секретарят записвал с малко думи на гърба на молбите или тъжбите, а присъдите за престъпления от общ характер записвал на надлежно званично писмо - акт, рапорт или полицейско дознание. Само присъдите за по - големите престъпления се пишели във форма на съдебен протокол и с повече думи. Осъдените на затвор лица веднага били предавани на тъмничен надзирател, за да ги затвори.

През 1887 г. се открива мирови съд и за мирови съдия бил назначен стоян брадинов, племенник на първия съдия - христо брадинов. той служил близо десет години.

В периода 1900-1926 г. мировия съд бил преместен в къщата на Атанас Стайков Кузмов, след това се помещава в сградата на Лазар Анастасов, а по-късно при построяването на общината, през 1934 г. бил настанен там. Мировия съд просъществува до края на 1934 г.

Пет години по късно през 1939 г. в село Чепеларе отново бил открит мирови съд и за съдия бил назначен Евтим Димитров.

През 1948 г. в съответствие с новата конституция на Народна Република България е извършено и пълно преустройство на държавния апарат, именно съобразно тези преустройства мировия съд в с. Чепеларе бил закрит през 1949 г.

От 1 април 1965 година в с. Чепеларе е открит Народен съд, който през 1971 г. е преименуван на Районен съд и продължава да съществува и до днес. Районът на действие на съда обхваща община Чепеларе.

До 1998 г. в Районен съд Чепеларе е работил само един съдия, който е извършвал всички функции – разглеждане на граждански и наказателни дела, изповядване на нотариални сделки, след което е отпусната втора бройка районен съдия и е назначен Любен Димитров Хаджииванов, който работи до месец октомври 2004 година, след което е назначен за Председател на Районен съд- Смолян. От месец ноември за районен съдия в Районен съд Чепеларе е назначена г-жа Веселина Печилкова.

През септември 2000 г. е назначен съдия изпълнител - Делян Кръстанов, който изпълнява и длъжността съдия по вписванията. От месец 01.2004г. вече има отделен щат за съдия по вписванията, като на тази длъжност е назначен Делян Кръстанов, а на длъжността съдия- изпълнител Мая Башева.

Понастоящем в съда работят: 2 магистрати- председател и районен съдия; 2 съдии по вписванията; 1 държавен съдебен изпълнител; 11 съдебни служители.

В близо 123 годишната си история съдът в град Чепеларе не е имал собствена сграда. През месец юни 2001 година бе започнат строежа на новата съдебна палата, който приключи през есента на 2002 година, а от месец януари 2003 г. Районен съд и Районна прокуратура град Чепеларе се помещават в новата съдебна палата на ул. Беломорска № 48;

Нотариални услуги

Общо нотариусите действащи на територията на Съдебен район Смолян са 10 броя и са както следва:

Община Смолян

Мирослава Неделчева Кацарова – Смолян; ул. Дичо Петров 2, блок ДЦ – 13; 0879965650; miroslava166@gmail.com; katsarova166@notary-chamber.bg
Анастасия Димитрова Славкова; Смолян; бул. "България" № 26А; 0301/6 59 25

notary366@gmail.com; a.slavkova366@notary-chamber.bg

Невена Панталеева Кулишева; Смолян; бул. България 6; 0888/252 125; 0301/65505; heho@abv.bg; kulisheva122@notary-chamber.bg
Ана Величкова Шопова;Смолян; бул. България 3а, хотел „Кипарис”, офис № 108 и 109; 0878 31 85 61; ana_velichkova@abv.bg; shopova613@notary-chamber.bg

Община Чепеларе

Христина Янкова Даскалова; Чепеларе; ул. "Спартак" № 12а, ет. 2; 03051/3375; daskalova@abv.bg; h.daskalova686@notary-chamber.bg
Венцислав Викторов Енев; Чепеларе; ул. "Васил Дечев" № 23; 0893/356706; enev@gmail.com; v.enev769@notary-chamber.bg

Община Девин

Цветалин Василев Пенков; Девин; ул. Освобождение № 23, ет. 2; 03041/20 44; notarydevin@mail.bg; penkov455@notary-chamber.b
Здравко Владимиров Иванов; Девин; ул. Александър Костов 10 ет. 2; 03041 2044

Община Мадан

Несибе Ахмедова Дервишева ; Мадан; ул. "Обединение" № 5, ет. 1; 0893/ 34678; n_dervisheva@abv.bg; dervisheva677@notary-chamber.bg
Семир Славов Бозов ; Мадан; ул. Обединение бл. 1, ет. 1, ап. 2; 0887698903; 0878698903; notary356@abv.bg; bozov356@notary-chamber.bg

Община Златоград

Катя Драгостинова Киримова ; Златоград; бул. "България" №17; 0883 34 13 54; katya_petrova@abv.bg; kirimova734@notary-chamber.bg;
Мая Миткова Димитрова ; Златоград 4980; бул. България 116; 03071/44 41; maya-d1985@abv.bg

Услуги на ЧСИ

Рег. № ЧСИ: 881

Име: Петко Иванов Мачкърски

Помощници:

Станислав Альошев Сансаров - 14.01.2016 г.

Гергана Красимирова Поюклиева - 13.08.2021 г.

Район на действие: Смолян

Адрес: гр. Смолян, ул. "Бузлуджа" № 11, ет.4, офис 4, Бизнес център - Смолян

Телефон: 0301 81230

Мобилен: 0899883437

Email: petko.ma4karski@gmail.com

Уебсайт: www.machkarski.bg

Рег. № ЧСИ: 916

Име: Здравка Костадинова Тонева

Район на действие: Смолян

Адрес: гр. Смолян, бул. България №20А, вход А, ет.5, ап. А12

Телефон: 0301 62121

Мобилен: 0879998880

Email: ztoneva916@abv.bg

Рег. № ЧСИ: 917

Име: Соня Георгиева Димитрова

Помощници:

Десислава Георгиева Петрова - 03.02.2016 г.

Район на действие: Смолян

Адрес: гр. Смолян, ул. Кольо Шишманов №78А, ет.2

Телефон: 0301 62087; 0301 62093

Мобилен: 0876880555

Email: sonya.dimitrova917@abv.bg

Рег. № ЧСИ: 918

Име: Тодор Стефанов Витанов

Район на действие: Смолян

Адрес: гр. Смолян, ул. Дичо Петров №38, ет. 1, офис 2

Телефон: 0301 81101

Мобилен: 0888899221

Email: office@todorvitanov.com

Адвокатски услуги

Адвокатска колегия - Смолян обхваща районите на общините Смолян, Чепеларе,Баните, Девин, Борино, Доспат, Златоград, Неделино, Мадан и Рудозем. Към момента в колегията са вписани 112 адвоката. Съставите на действащите Адвокатски съвет, Контролен съвет и Дисциплинарен съд са избрани през 2016 г.

Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Адвокатите членуват в адвокатски колегии, които са юридически лица. Техният район, брой и седалище се определят от Висшия адвокатски съвет. Към настоящия момент адвокатските колегии в страната са 27 и техният брой е равен на броя на окръжните съдилища в Република България. Органи на адвокатската колегия са Общото събрание, Адвокатският съвет, Контролният съвет и Дисциплинарният съд. Общото събрание се състои от адвокатите, приети в адвокатската колегия. Председателите на Адвокатския съвет и Дисциплинарния съд, както и техните членове и членовете на Контролния съвет се избират от Общото събрание на колегията с тригодишен мандат. Адвокатска колегия - Смолян обхваща районите на градовете Смолян, Девин, Златоград, Мадан и Чепеларе. Към момента в колегията са вписани 112 адвоката. Съставите на действащите Адвокатски съвет, Контролен съвет и Дисциплинарен съд са избрани през 2016 г.

Услуги на вещи лица

Списък на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ за съдебния район при Окръжния и Административния съд – Смолян - 2021 г.

Списък на вещите лица за съдебен район Смолян. Българската Асоциация на Вещите Лица и Експертите разполага с екип от над 50 утвърдени в своята област експерти – икономисти, инженери, лекари, компютърни специалисти, химици, биолози, както и професионалисти с управленски и проектантски опит в промишлеността, транспорта, технологиите и учебните технически средства.

Списъкът на лицата, както и класовете експертизи можете да намерите на Списък на вещите лица за съдебен район Смолян – 2021 година

Услуги за разрешаване на спорове чрез медиация

Медиаторите са професионалисти, специално обучени да разрешават спорове. Медиация могат да осъществяват само правоспособни медиатори, които са вписани в Единния Регистър на Медиаторите към Министъра на правосъдието.

Медиаторите имат подготовка като независими експерти, които управляват преговорите по ясни правила и насочват към разработването на решения, благоприятни и за двете страни, без да дават свои оценки или съвети. Те водят разговора като насочват към най-важните въпроси, намаляват напрежението, и помагат на всяка от страните да премери плюсовете и минусите на най-благоприятните изходи.

Към Районен съд – Смолян има изграден „ Център за спогодби“ с адрес – Смолян, бул. ”България” № 16, Съдебна палата. Към центъра работят 24 лицензирани медиатора

Информация за тях може да получите от Регистъра на медиатори – Смолянска област - https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators

Работно време: Информация за Програма „Спогодби” към Окръжен съд - Смолян може да бъде получена всеки работен ден от 9:00 ч. до 17:00 ч. на тел.: (0301) 60475, електронен адрес: https://smolyan-os.justice.bg

Заявяване и координация на срещи за спогодби и медиация: При съдебни координатори - 0301/60475; 0301/60423; spogodbi_os@abv.bg

Повече информация можете са намерите в: Централизиран електронен портал за медиация - https://mediation.mjs.bg/Informations/docsInfo/

Услуги по извънсъдебно разрешаване на правни спорове чрез арбитраж

Арбитражни услуги в Смолянска област се предлагат само от Смолянската Търговско Промишлена Палата - член на Единната система на Българските търговско-промишлени палати

Предимства на арбитражното производство:

Избягвайки компетентността на редовните държавни съдилища, двете страни поверяват спора на недържавен правораздавателен орган, към който изпитват доверие.
Страните участват в конституирането на решаващия орган чрез избора на арбитрите.
Разрешаването на спора става по опростена процедура, предварително известна и на двете страни. Те могат да я изменят и да я приспособяват към особеностите на спора.
Страните възлагат спора на арбитрите със специални познания, каквито не винаги притежават обикновените съдии.
Бързината е едно от големите предимства на арбитража. Производството е едноинстанционно. Делата приключват нормално в рамките на 9 месеца до една година.
Арбитражните решения са окончателни, подлежат на доброволно изпълнение и се отличават със стабилност, тъй като могат да бъдат атакувани само по исков ред и то на строго определени, малко на брой формални основания
Арбитражното производство е по-икономично. Събираната такса не е постоянен процент, а намалява с увеличаване цената на иска. Разходите за защита, вещи лица, преводачи и др. се правят само в една инстанция.
Арбитражното дело е непублично и конфиденциално, поради което арбитражът е в състояние да избегне влошаване на отношенията между страните.
За арбитража не важат ограниченията на международната подведомственост на държавните съдилища.
Изправната страна по договора може да избегне необходимостта, неудобството, разходите и неравенството да води дело срещу неизправната страна в чужбина.
Тъй като и двете страни доброволно са се подчинили на арбитража, по-голяма е вероятността те да запазят добрите си делови връзки.
Изпълнението на арбитражното решение в чужбина е обезпечено чрез Ню-Йоркската конвенция в много по-висока степен, отколкото изпълнението в чужбина на решенията на държавните съдилища.

Интензитетът на правните услуги в Смолянски съдебен район, като структура и брой на институциите и лицата- доставчици на правни услуги е идентичен със средните показатели за останалите съдебни райони в страната. Тази структура и този брой обаче пораждат значителни дефицити в местното правораздаване, защото не са съобразени със спецификата на Смолянска област, а именно: сравнително слабо икономическо развитие; отдалеченост на населените места от областния център; влошена транспорптна инфраструктура; недостатъчен обществен транспорт; застаряващо население; миграция на населението в трудоспособна възраст

Ролята на гражданското общество за повишаване качеството на услугите в сферата на правораздаване и внедряване на алтернативни методи за разрешаване на граждански спорове

Структурите на гражданското общество за повишаване на правната култура на гражданите и бизнеса

Структурите на гражданското общество могат да имат съществен принос в повишаване правната култура на населението и информираността на гражданите и бизнеса, относно съществуващите възможности за правна защита, правораздаване и разрешаване на спорове.

Какво е правосъзнание, правна култура, правно възпитание?

1.1. Правосъзнание

Правосъзнанието е особен елемент на правната действителност. Главната черта, която е присъща именно нему, и която го поставя в особено положение сред всички явления на правната действителност, се свежда до това, че то е специфична “чиста” форма на обществено съзнание.

Правосъзнанието притежава всички качества и характеристики, които са присъщи на общественото съзнание.

понятие

Под термина правосъзнание се разбират различните прояви на духовния, интелектуалния и социално-психологическия живот, които са свързани с правната сфера, но не образуват органическа цялостност.

основни елементи на правосъзнанието

- общоприети представи за правото

- ориентацията на обществото към един или друг юридически режим

- то е социално-психологическо явление, т.е. включва обществени емоции, настроения, симпатии и др.

основни разлики между право и правосъзнание

- докато правото се опира върху държавната принуда, правосъзнанието действа в духовната сфера

- правото е структурирана цялостна нормативна система, докато П е разединена съвкупност от правни разбирания

видове правосъзнание

- професионално – това е правосъзнанието на юристите-специалисти, което се основава на юридическите знания; то е фактор, включващ се в процеса на правотворчеството и правоприлагането

- масово – обикновеното, “всекидневно” разбиране за правото, но в него основна роля имат социално-психологическите фактори – емоции, настроения и т.н.; ценността на масовото правосъзнание е в това, че изразява външно потребностите на социалния живот, популярното чувство за право и законност

1.2. Правна култура

понятие

Правната култура е достигнатото равнище на развитие на регулативните качества на правото, на натрупаните правни ценности, на равнището на юридическата техника.

елементи

- състоянието на правосъзнанието в обществото; степента на осъзнаване необходимостта от прилагане на законовите изисквания; степента на развитие чувството за право и законност; мащабите и дълбочината на професионалното правосъзнание – това ще рече подготовката на юристите и развитието на юридическата наука

- състоянието на законността – това е най-висшата проява на културата на обществото, степента, в която се спазват практически законите

- състоянието на законодателството: това означава степента на адекватно регулиране на съответните обществени отношения, т.е. колко са адекватни законите, колко адекватно отразяват те действителността; строго следване на правотворческата процедура и добра юридическа техника

- състоянието на съдебната практика, практиката на прокуратурата и правоприлагащите органи (това ще рече доколко те способстват за опазване на правовия ред, степента, в която чрез своите действия укрепват доверието, законността и справедливостта)

1.3. Правно възпитание

понятие

Правното възпитание представлява разпространяването на висока правна култура сред населението, утвърждаване на позитивна за правния ред ценностна ориентация на обществото, създаване на чувство у обществото за дълг, ред и отговорност.

Правното възпитание е онзи проводник между смисъла и съдържанието на правото като основен ценностно-нормативен регулатор на реалиите на обективната действителност, и поведението на правните субекти като отражение на заложените в действащото право ценности.

Правното възпитание намира своя най-висш и завършен израз в гражданското общество, където се отразяват ценностите на съвременните демократични и хуманни възгледи.

Каква е потребността от разпространение на популярна и достъпна информация за ролята функциите и структурата на съдебната система в България

НПО могат да балансират недостиг на публично достъпна съдебна информация.

Като клон на правителството, който най-малко реагира на променящото се обществено мнение, съдебните органи също бавно възприемат институционалната прозрачност, която все повече се превръща в очакване в много страни. Усилията за запазване на съдебната независимост и защита на съдилищата от неправомерно политическо влияние често водят до недостиг на публично достъпна съдебна информация.

Необходимо е НПО да публикуват основни съдебни данни.

Да публикуват информация за това, което се случва в съдебната зала. Проучването на режимите на отворени съдебни данни за установи, че съдебните набори от данни трябва да включват поне съдебни решения, регистри на дела, регистрирани документи и статистически данни.

Развитието на демокрацията в европейските държави показва , че гражданите трябва да получават подходяща информация за организацията на обществените органи и условията, при които се създават законите.

Нещо повече, също толкова важно е гражданите да знаят как работят съдебните институции.

Опитът на повечето граждани със съдебната система на България се ограничава до участието им като страни по дела, свидетели или съдебни заседатели.

НПО и медиите имат ключова роля за разпространяването на информация за ролята и дейността на съдилищата сред обществеността.

Възможности за повишаване на доверието към системата на правораздаване

Основните изводи от проведените проучвания сред граждани, клиенти и съдии по въпроси, касаещи съдебната реформа, качеството на предоставяните услуги и правораздаването в България, излизат на преден план:

Борбата с корупцията следва да бъде поставена като основен приоритет, не само за съдебната система, но и за всички институции в правораздавателната система.
Представителите на съдебната система би трябвало да положат целенасочени усилия за утвърждаването независимостта на съдебната власт. Това е особено важно по отношение неутрализирането на намесата на изпълнителната в нейните дела.
Необходим е нов подход за сътрудничество между разследващите, правораздавателни органи и структурите на гражданското общество - по отношение на т.нар. „обществено значими дела“.
Констатираните сериозни дефицити в законодателството, както от страна на гражданите, така и от страна на клиентите и съдиите са недвусмислен апел към законодателната власт за съществени промени в основополагащите закони.

Действия, които НПО, съдебните органи и правителствата могат да предприемат, за да подобрят прозрачността на своите съдебни системи, изброени от най-прости за прилагане до по-напреднали.

Публикувайте основни съдебни данни. Започнете с публикуване на информация за това, което се случва в съдебната зала. Например, проучване на режимите на отворени съдебни данни установява, че съдебните набори от данни трябва да включват поне съдебни решения, регистри на дела, регистрирани документи и статистически данни.
Осигурете оперативна прозрачност. Съберете информация, която позволява измерване на начина, по който съдебните служители си вършат работата. Това включва информация за това колко дела се разпределят на съдебни служители за една година, колко бързо те обработват делата, колко дела приключват за една година, как решават делата и колко често техните решения се отменят при обжалване.
Осигурете алгоритмична прозрачност. Използването на автоматизирана технология за вземане на решения и използваните алгоритми трябва да бъдат разкрити за идентифициране и предотвратяване на дискриминация.
Направете документация достъпна на ниво отделно дело, като публикувате, например, обвинения, стенограми от съдебни заседания и депозити, решения и мотиви за решения. Съдилищата могат също да публикуват информация за процесите, за да осигурят защита на неприкосновеността на личния живот, например в случаи на семейно право.
Идентифицирайте и отстранете неравенството. Събиране, поддържане и докладване на съдебни данни относно раса, етническа принадлежност, география, класа и религия, които позволяват на съдилищата да идентифицират и отстранят расовите и други различия. Вижте резолюцията от Конференцията на главните съдии и Конференцията на държавните съдебни администратори (САЩ).
Създайте централизиран портал за съдебни данни и позволете групово изтегляне на данни, за да разрешите достъп до всички съдебни данни от един източник.
Уверете се, че съдилищата в различни юрисдикции и на различни нива на съдебната система стандартизират съдържанието и формата на наборите от данни, които разкриват. Това може да включва подобряване на връзките между данните в различни случаи.

Спазване на морални и етични норми при предоставяне на правни услуги

Каква е ролята на гражданския сектор по отношение формулирането и спазването на различни морално-етични правилници и норми - от професионалистите и експертите от сферата на правораздаването?

Доказателства и примери за това могат да бъдат намерени в следните основни посоки:

Правораздаване и справедливост

Справедливостта означава да се даде на всеки човек това, което той или тя заслужава, или, по-традиционно, да се отдаде дължимото на всеки. Справедливостта и правораздаването са тясно свързани термини, които днес често се използват взаимозаменяемо. Има обаче и по-различни разбирания за двата термина. Докато справедливостта обикновено се използва по отношение на стандарт за правота, правораздаването често се използва по отношение на способността да се преценява без позоваване на чувствата или интересите на човека; справедливостта също се използва за обозначаване на способността да се правят преценки, които не са прекалено общи, но са конкретни и специфични за конкретен случай. Във всеки случай идеята да се третира, както заслужава е от решаващо значение както за справедливостта, така и за правораздаването.

Всъщност повечето етици днес поддържат мнението, че не би имало смисъл да се говори за справедливост или правораздаване , ако не бяха конфликтите на интереси, които се създават, когато стоките и услугите са оскъдни и хората се различават кой какво да получи. Когато такива конфликти възникнат в нашето общество, ние се нуждаем от принципи на справедливостта, които всички ние можем да приемем като разумни и справедливи стандарти за определяне на това, което хората заслужават.

Нравственост и правораздаване

Нравствеността показва идеала на човешката дейност, а правото е опит за неговото действително осъществяване. Би следвало цялата нравственост да се облече във формата на право и цялото право да се изпълни с нравствено съдържание. Но тъй като нравствените правила са лишени от установеност, хората трябва да се задоволяват със осъществяването във форма на право само на онова, което е безусловно необходимо за съществуването на обществата

Право и етика

Етичните норми и принципи не трябва да се включват в съдържанието на правото, тъй като последното за разлика от тях съдържа т.нар. отрицателни задължения, т.е. задълженията да не се причинява вреда на друг.

Това е израз на качествена разлика в същността на етичните задължения, имащи оценъчен характер. Правото само по изключение може да установява задължение да се прави добро на друг. Това се налага само тогава, когато интересите на личността изискват, към етическото психическо поощрение да се прибавят принудителните средства, с които разполага позитивното право.

Право и морал

Съществуват три основни тези за връзката "право-морал", които могат да се определят като две крайни и една компромисна.

Първата теза гласи, че правото и моралът са едно и също социално явление. Правото е "позитивен морал". Тъй като правото е моралът в тази мяра, в която се възприема от хората прилагането на принудата; правото е съвкупност от морални норми, обезпечени от държавната принуда.

Етичните норми и принципи обуславя пряко характера на отношенията им с правото. Връзката между тях трябва да е само функционална.

Главно средство за спазването на моралните норми, при липса на собствено убеждение е психическата принуда. Тя се проявява като отрицателно отношение на останалите към поведението, с което се нарушават изискванията на моралните норми. Тъй като моралните норми регулират обществените отношения, свързани с реализирането на естествените права на личността, психическата принуда понякога не е достатъчна.

Несъответствието на регулативните качества на морелните норми и принципи с величината на ценностите, които те защитават, обуславя необходимостта от тяхната защита и със средствата на правната принуда. За да се реализира тази необходимост, трябва моралните норми да се отразят в правото, да станат негово съдържание.

Така се достига до органическата връзка между морал и право. Това обаче не означава, че взаимоотношенията морал и право придобиват израз на съдържание и форма.

Възможности и условия за учредяване на центрове за арбитраж и медиация

Структурите на гражданското общество - с възможност да инициират и създават центрове за воденето на арбитражни и помирителни дела, за медиация и юридически консултации.

Как и защо се създава Арбитражен съд?

Арбитражният съд е орган, който се създава от физически или юридически лица с цел да решава правни спорове. Производството пред арбитражния съд е начин за извънсъдебно решаване на спорове. Той е алтернатива на държавния съд.

Производството пред Арбитражен съд е възможно, когато в договора сключен между страните има арбитражна клауза. Тази клауза има статут на процесуален договор. Поради тази причина тя не може да се изменя. Общото правило е, че на арбитраж подлежат всички имуществени спорове, за които може да се постигне спогодба.

Обаче има и спорове, които касаят имуществени взаимоотношения, но не могат да се разглеждат от арбитраж:

вещни права върху недвижими имоти – право на собственост, право на строеж;
плащане на дължима издръжка;
правата, които имам според трудовия ми договор;
спорове, по които една от страните е потребител.

Арбитражното производство е предпочитано от търговците поради своята бързина и ниски такси. При този вид производство страните сами избират арбитрите, като в случай че не е уговорено друго, арбитрите са три – по един за всяка страна и един, посочен от другите двама арбитри.

Често срещан проблем

При договорите за бързи кредити, кредитиращата институция залага арбитражни клаузи. Тези институции създават арбитражни съдилища, които решават спорове специално за тази цел. По този начин арбитражът е финансово зависим от кредитиращата институция, а клаузите в договора за бърз кредит се налагат единствено в полза на търговеца.

Арбитражно производство

Производството по арбитражни дела се гледа съобразно вътрешните правила на съответния арбитражен съд. С оглед бързината на производството страните често губят възможност да предприемат съответно действие. Важно е да се знае, че ако не депозирате отговор на исковата молба, делото пак ще се разгледа. Това обаче не означава признание на иска. Ако не депозирате отговор и не се явите на насроченото заседание, арбитражният съд ще постанови решение въз основа на наличните доказателства.

След приключване на делото и постановяване на решение, заинтересованата страна може да поиска издаване на изпълнителен лист от съответния Окръжен съд.

NB: Арбитражното решение не може да се обжалва.

Единствената възможност, която ви е предоставена, е да поискате отмяна на арбитражното решение. Условията за отмяна са няколко и са изрично изброени:

при липса на арбитражна клауза;
когато спорът е отнесен до арбитражен съд, различен от посочения от страните;
ако решението е постановено в противоречие с обществения ред – това означава, че арбитражното решение противоречи на законите на Република България.

Отмяна на арбитражното решение може да се поиска от ВКС в 3-месечен срок от деня на получаването му.

Настоящата статия не представлява правен съвет и не претендира за изчерпателност. Ако имате нужда от съдействие, можете да се свържете с адвокат.

Как и защо се създава Център по медиация?

Популяризирането на медиацията във всички социални сфери за създаване на хармонична среда чрез методите на медиацията, както и изграждане връзката между гражданите, бизнеса и институциите чрез мостовете на медиацията обогатява живота и подобрява неговото качество във всеки един социум.

Именно това е нужно за по-добрата адаптация както в сферата на образованието, в пазара на труда и в успешна професионална реализация, а така също и във всички останали сфери на социалния живот.

Медиацията е необятна и по отношение на себеразвитието, тя дава възможност човек да се изгражда, стъпвайки на различни, здрави ценности.

Образованието и трудовата реализация са сред най-значимите области, в които има сериозни последствия, ако конфликтите на бъдат управлявани. Това са сферите, в които се поставя началото на всеки прогрес и всяка нова култура, и ако ние се справим добре, ще имаме създадени медиатори във всички обществени сфери.

Основните дейности и мероприятия, които трябва да проведат НПО са:

Създаване на електронна страница за медиация във обществените сфери, чрез която ще се популяризира възможността за решаване на спорове между различни субекти в социума и ще повиши доверието в медиацията като ефективен способ за решаване на спорове.
Разпространяване на информация за медиацията чрез електронни и печатни информационни материали.
Организиране на работни срещи и събития с представители на различни сфери за популяризиране на концепцията за медиация.
Разширяване на приложението на медиацията в нови социални сфери – посредством уебинари и уъркшопове.
Насочване на вниманието към подрастващите - Създаване на умения у младите хора за водене на преговори с методите на медиацията и пренасянето им по естествен път в бъдещата икономическа професия в т.ч. провеждане на безплатни симулации и демонстрации на медиация при спорове в нарочни ситуации.

НПО могат да участват във внедряването на електронни инструменти за правни услуги

НПО могат активно да участват в модернизация на сектора за извънсъдебно разрешаване на правни и неправни спорове с възможностите на гражданското общество да инициират внедряването на иновативни и модерни дигитални инструменти, повишаващи качеството на правните услуги.

Това може да бъде постигнато чрез:

Увеличаване наличността и качеството на безплатните онлайн правни инструменти, които помагат на всеки да се ориентира в сложни проблеми и да се свърже с ресурси.
Разработване, популяризиране и оценка на технологии, които подобряват взаимодействието на хората с държавните и местните съдилища.
Провеждане на изследвания за идентифициране на политики, които могат да подобрят резултатите за хората, участващи в гражданската правна система.
Изграждане на партньорства с частния сектор, политиците и други заинтересовани страни, за да се постигне цялостно подобрение на гражданската правна система.

Едно обещаващо нововъведение, което може да помогне на хората, изправени пред правни проблеми и производства, е разработването на портали за правна информация и помощ. Тези интернет-базирани ресурси могат да трансформират начина, по който страните взаимодействат с гражданската правна система, като предоставят незабавни и точни отговори и подкрепа.

Технологиите вече са облекчили тежестта на други сложни процеси като подаване на данъчни декларации и управление на финанси и доказателствата сочат, че правната област може да използва инструменти от финансовия и здравния сектор, за да подобри достъпността и достъпността на правните услуги.

Какво е портал и кои са неговите основни елементи?

ПОРТАЛ - платформа за правни ресурси, съобразен с нуждите на всеки потребител.

За разлика от статичния уебсайт, порталът използва интерактивен подход, за да насочва потребителите чрез оценка на техните правни нужди и да ги свързва със съответната информация и препоръки за помощ и подкрепа.

За да бъде ефективен, порталът трябва да включва три ключови елемента:

ТЕХНОЛОГИЯ - прост потребителски интерфейс, в който хората могат да се ориентират сами.
СЪДЪРЖАНИЕ - подходяща действаща информация, която да помогне на потребителите да проучат и разрешат своите ситуации.
ВРЪЗКА - препратки към подходящи доставчици на услуги.

Някои държави и организации стартираха или започнаха да разработват свои собствени портали за правна информация и помощ, които включват тези елементи.

Как изглеждат порталите от следващо поколение?

Порталите продължават да се развиват и все повече държави и организации започват да разработват обещаващи технологии, като например:

ЕСТЕСТВЕН ЕЗИК - позволява на хората да задават въпрос със собствените си думи без правен жаргон и да бъдат насочвани към подходящата информация. Например изречението „Моят хазяин ме изгонва от къщата ми“ ще бъде определено като проблем с изгонването.
ТРИАЖ - автоматизирани взаимодействия, за да помогнат на потребителите да определят нивото на помощ, от която се нуждаят.
АВТОМАТИЗИРАНА КОМУНИКАЦИЯ - използва признати стандарти за данни, за да поддържа ефективна комуникация между системите, позволявайки на потребителите да бъдат съпоставени със съответните ресурси, като прием на правна помощ, съдебни дела, доставчици на социални услуги и местни приюти за бездомни. Автоматизацията също така позволява разработването на нови функции, включително възможността за споделяне (с разрешение) на информация на потребител с доставчици, за да се подобри ефективността на препоръчаните услуги.
ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ - анализира всяко търсене, за да подобрява непрекъснато потребителската ориентация.

Как се измерва успехът?

Порталите са толкова полезни, колкото ресурсите и информацията, с които могат да се свържат.

Въпреки че тази технология сама по себе си не може да запълни празнината в достъпа до правна подкрепа, тя може да помогне за рационализиране на връзките между хората и ресурсите, ако бъде приложена по подходящ начин.

В допълнение, порталите генерират данни, които могат да се използват за проследяване на стойността, която системата предоставя за потребителите и помагат на юридическите доставчици и политиците да вземат основани на факти решения относно разпределението на ресурсите, актуализациите и опциите за услуги.

Гарантиране на обратна връзка с гражданите и бизнеса при предоставяне на правни услуги

Изключително важна е ролята на НПО и професионалните организации да организират цифрови комуникационни канали за обратна връзка с гражданите и бизнеса. Когато хората се обърнат към интернет, за да намерят правна помощ, те могат бързо да бъдат обзети от количеството налична информация и от несигурността относно това кои източници са надеждни.

За да улеснят достъпа на потребителите до навременни, подходящи и точни насоки, организациите и съдилищата за правни услуги е необходимо да създават портали за правна помощ.

Тези онлайн ресурси могат да трансформират начина, по който хората взаимодействат с гражданската правна система, като им предоставят незабавни и точни отговори и подкрепа, от която се нуждаят. Това е особено важно за нарастващия брой хора, които се ориентират в гражданската съдебна система без адвокат. За разлика от статичния уебсайт, порталът използва интерактивен подход, за да насочва потребителите чрез оценка на техните правни нужди и да ги свързва със съответната информация и препоръки за помощ.

Интернет-базирани ресурси могат да трансформират начина, по който страните взаимодействат с гражданската правна система, като предоставят незабавни и точни отговори и подкрепа.
Порталите са толкова полезни, колкото ресурсите и информацията, с които могат да се свържат. Въпреки че тази технология сама по себе си не може да запълни празнината в достъпа до правна подкрепа, тя може да помогне за рационализиране на връзките между хората и ресурсите, ако се прилага правилно.

Развитието на демокрацията в европейските държави означава, че гражданите трябва да получават подходяща информация за организацията на обществените органи и условията, при които се създават законите. Нещо повече, също толкова важно е гражданите да знаят как работят съдебните институции.

Правосъдието представлява основен компонент на демократичните общества. То има за цел да разрешава спорове между страни и чрез решенията, които издава, да изпълнява и "нормативна", и "образователна" роля, давайки на гражданите необходимите насоки, информация и сигурност в закона и практическото му прилагане.

Съдилищата са и до голяма степен се възприемат от обществеността като същинският форум за утвърждаване на законните права и задължения и уреждане на спорове, свързани с тях; обществеността като цяло уважава и има доверие в способността на съдилищата да изпълняват тази функция. Разбирането на ролята на съдебната власт в демократичното общество, обаче, особено разбирането за задължението на съдията да прилага закона по честен и справедлив начин, без оглед на евентуалния обществен или политически натиск, се различава значително в различните страни и социално-икономически обстоятелства в Европа. Поради това степента на доверие в дейността на съдилищата не е една и съща. Ето защо адекватната информация за функциите на съдебната власт и нейната роля и пълна независимост от останалите държавни органи, може ефективно да допринесе за повишаване на разбирането за съдилищата като крайъгълен камък на демократичните конституционни системи, както и за

Опитът на повечето граждани със съдебната система на страната им се ограничава до участието им като страни по дела, свидетели или съдебни заседатели. Медиите имат ключова роля за разпространяването на информация за ролята и дейността на съдилищата сред обществеността но, като се изключат комуникациите чрез медиите, дискусиите на КСЕС акцентираха върху важността на създаването на преки връзки между съдилищата и обществеността като цяло. Интегрирането на правосъдието в обществото изисква съдебната система да се отвори и да се научи да говори за себе си. Идеята не е съдилищата да се превърнат в медиен цирк, а да допринесат за прозрачността на съдебния процес. Разбираемо е, че пълната прозрачност е невъзможна, особено предвид необходимостта да се защитят ефективността на разследванията и интересите на участващите, но разбирането за това как работи съдебната система без съмнение има образователна стойност и би помогнало да се повиши доверието на обществеността в работата на съдилищата.

Осигуряване на достъп до информация и предотвратяване на злоупотреби в процеса на правораздаване

Основното призвание на гражданското общество е да гарантира достъпа до информация, прозрачността, предотвратяването на злоупотребите и преодоляване последиците от тях. Прозрачността и достъпа до информация са основните принципи формиращи качеството на правораздаването:

Отвореното правосъдие е първата стъпка към по-справедливите правосъдни системи. Реформите на отвореното правосъдие, включително тези, които правят участниците в правосъдната система по-прозрачни и по-отчетни пред гражданите, могат да служат като първа стъпка към справяне с проблемите на справедливостта и независимостта.
Партньорството за отворено правителство предоставя възможност на реформаторите на правителството и гражданското общество да направят правителството по-прозрачно, с участието, приобщаване и отчетност. Работейки заедно, правителството и гражданското общество съвместно създават двугодишни планове за действие с конкретни ангажименти по широк кръг от въпроси
Правосъдната система е мрежата от участници и институции, натоварени да гарантират, че справедливостта се поддържа. Като минимум правосъдната система включва съдилища, прокуратура, съдебни служители и полиция. В повечето страни обаче правосъдната система включва и административни трибунали и организации около тях - независимо дали се занимава с данъци, имиграция или други въпроси. В някои страни и региони традиционните или религиозни лидери могат да бъдат част от правосъдната система.
Отвореното правосъдие прилага принципите на отвореното управление - прозрачност, гражданско участие и публична отчетност - към правосъдната система. Тези принципи са важни не само за съдилищата, но и за много други участници, които играят роля в предоставянето на съдебни услуги.

Борбата с корупцията следва да бъде поставена като основен приоритет, не само за съдебната система, но и за всички институции в правораздавателната система:

Представителите на съдебната система би трябвало да положат целенасочени усилия за утвърждаването независимостта на съдебната власт. Това е особено важно по отношение неутрализирането на намесата на изпълнителната в нейните дела. Успоредно с това трябва да бъдат установени ефективни механизми за вътрешен контрол в работата на съдиите за активизиране на професионалната общност за налагане и спазване на професионалните стандарти, за кадрово израстване и участие в публичния дебат за дейността на съдебната система.
Необходим е нов подход за сътрудничество между разследващите и правораздавателни органи, особено по отношение на т.нар. „обществено значими дела“.
Докато корупцията и политическият натиск трябва да бъдат адресирани от всички институции в правораздавателната система, то: полицията следва да се фокусира върху развитието на компетентностите на своите служители; прокуратурата към подобряване на прозрачността в работата си, а съдът към улесняване на процедурите.
Констатираните сериозни дефицити в законодателството, както от страна на гражданите, така и от страна на клиентите и съдиите са недвусмислен апел към законодателната власт за съществени промени в основополагащите закони.
Съществуващите механизми за контрол и санкции в съдебната система следва да се подобрят, като се гарантира равнопоставеност.

Към настоящия момент липсва единен подход в това отношение, което създава условия за целенасочени действия и натиск към определени съдии.

Разкриване възможности за повишаване качеството на правните услуги в Смолянски регион – на основата на направената оценка.

1. Констатации за факторите пораждащи дефицити в правораздаването

1.1. Сравнително слабо развита икономика, висока степен на безработица и засилени миграционни процеси

1.2. Недоразвита пътна инфраструктура и обществена транспортна мрежа с нисък интензитет

1.3. Негативни социално-демографски характеристики – застаряващо население; относително нисък процент на трудоспособната част от населението.

2. Възможности за преодоляване на съществуващите дефицити в правораздаването чрез планираните проектни дейности.

Основните предпоставки, които ориентираха проектните дейности към активизиране структурите на гражданското общество за участие в процесите за модернизация на правораздавателната система в Смолянския регион, са: Относителната отдалеченост и трудната достъпност на населението до областния център, в който са концентрирани правораздавателните институции. В половината от общинските центрове няма районни съдилища, съответно и кантори и офиси на специалисти- свободно практикуващи юристи; Висок относителен дял на различни по своя манталитет, вероизповедание, култура, майчин език и етнос малцинствени групи. Тези малцинствени групи се характеризират с относителна затвореност и по-слаби възможности за социално включване и приобщаване към актуалните обществени реформи; Интензивна миграция на квалифицирани юристи към големите икономически центрове, създаваща липса на кадри в сектор "Правосъдие"; - Липса на достатъчно практики за прилагането на методи и техники за извънсъдебно разрешаване на правни спорове и медиация; Описаната ситуация предполага втората дейност да бъде насочена към разработването на модерни, дигитални, методически информационни продукти - чрез които НПО от региона ще подпомогнат съдебната реформа. Акцент ще бъде поставен върху обратната връзка с гражданите и бизнеса и стимулиране развитието на техниките и методите за извънсъдебно решаване на правните спорове. За запознаване на всички участници в процесите на правораздаването ще бъде проведена информационна кампания за разпространение и мултипликация на постигнатите резултати. Тя трябва да бъде проведена в интеграция със социалните мрежи и с участието на всички заинтересовани страни- местни НПО и професионални организации работещи в правораздаването.

По този начин ще се създадат условия за разкриване на на възможностите и специфичната роля на неправителствените и професионалните организации в процесите за формулиране и реализация на местните политики в сферата на правораздаването. Ще бъде разширено участието на структурите на гражданското общество в процесите на наблюдение и оценка на модернизацията на правораздавателната система в Смолянския регион. Ще бъдат внедрени иновативни комуникационни решения, спомагащи за преодоляването на относителната отдалеченост и причините препятстващи достъпа на местните жители до правораздавателната система.

Необходимо ще бъде да се разработи специализиран компендиум от добри европейски практики, демонстриращи модерните, интензивно развиващи се методи и техники за извънсъдебно решаване на правни спорове. Компендиумът ще бъде публикуван в дигиталната справочно-информационна база данни. Чрез предоставянето на администраторски права на структурите на гражданското общество от различни части на Смолянския регион този продукт ще бъде разпространен и мултиплициран. По този начин ще се окаже въздействие както върху специалистите, притежаващи възможност и потенциал да организират или участват в арбитражни и медиаторски практики, така и върху гражданите и бизнеса търсещи ефективни методи за разрешаване на правни спорове.

Със създаването на дигитална "Справочно-методическа база данни" ще бъде подпомогнато включването неправителствените организации, работещи в Смолянска област, в реформата на съдебната система и в повишаване качеството на правораздаването.

Дигиталната база-данни ще съдържа два основни раздела.

СПРАВОЧЕН- ориентиран към гражданите и бизнеса и създаващ възможности за ориентация и директна комуникация на нуждаещите се с правораздавателните институции, адвокати, арбитри, медиатори, практикуващи юристи и др.

МЕТОДИЧЕСКИ- насочен към структурите на гражданското общество и представя адаптирани модели на добри европейски практики за извънсъдебно разрешаване и помиряване- при възникване на правни спорове.

Дигиталната "Справочна-методическа база данни" ще бъде мултиплицирана сред НПО от общинските центрове в Смолянския регион. Те ще получат съответните администраторски права - за да могат да бъдат в пряк контакт с гражданите и бизнеса и своевременно да оказват помощ, да насочват или да реагират на подадените сигнали. Целта е те да разполагат с модерен, дигитален инструмент, чрез който да участват активно в подобряване достъпа и повишаване качеството на правните услуги и правото на защита на гражданите и бизнеса в Смолянска област. Нуждаещите се ще могат директно, през своите телефони, да получават необходимата им информация, да осъществяват директни връзки с правораздавателните органи, институции, медиатори и адвокати - чрез електронни телефонни указатели, вайбър, месинджър и други. Ще могат да извършват онлайн консултации, да изпращат съответните документи- независимо от своето местоположение. При необходимост от по-подробна ориентация и разяснения те ще имат възможност да се свързват с представител на НПО- контактната информация на които ще бъде публикувана в базата-данни за всяка една от 10-те общини.

Такъв методически подход е обоснован от относителната отдалеченост и трудна достъпност на населението до областния център и преобладаващия, висок относителен дял на етническите малцинства. В половината от общинските центрове няма районни съдилища, съответно и кантори на адвокати, нотариуси, медиатори и арбитри. Недостатъчно е предлагането на алтернативни техники и методи за разрешаване на правни спорове. Като се има предвид относителната затвореност на малцинствените етнически групи, населяващи региона, очевидна е необходимостта от повишаване информираността и оказване на помощ и съдействие при задоволяване потребностите, на гражданите и бизнеса, от правни услуги и правна защита.

Дигиталният продукт ще подпомага структурите на гражданското общество в няколко направления от тяхната дейност в сферата на правораздаването. В качеството си на заинтересовани страни те ще имат възможност да внедрят в своята работа, следните електронни инструменти:

- Механизъм и инструментариум за качествена и достъпна обратна връзка с гражданите и бизнеса- относно техните потребности от правораздаване и оценки по въпросите на администрирането на съдебната власт; качеството на предлаганите услуги и възможностите за тяхното подобряване;

- Административен панел за публикуване в базана-данни. Всяко НПО, администратор на базата-данни, ще има възможност да я допълва, актуализира и обогатява /за съответната общност/, като по този начин ще повишава нейната функционалност и ще повишава имиджа на провораздавателните услуги сред местното население.

- Отворен Компендиум от добри европейски практики - демонстриращи модерните, интензивно развиващи се методи и техники за извънсъдебно решаване на правни спорове.

3. План за разработване на дигитална среда на правните услуги в Смолянски съдебен район

ДИГИТАЛЕН ПОРТАЛ ЗА ПРАВНИ УСЛУГИ В СМОЛЯНСКА ОБЛАСТ

LegalServicesSmolyan.eu

Информация за част от правните услуги, предоставяни в Смолянска област на гражданите и бизнеса, могат да се получат от Единният портал за електронно правосъдие, а именно за:

Административен съд Смолян – на сайта може да се намери информация за състава, структурата и дейността на Административен съд - Смолян, графици на заседанията и справки за движението на делата в него. Също така - обяви за конкурси, правила и начин на подбор за свободни длъжности и незаети работни места. Публикувани са и точните адреси, телефони, мейли и банкови сметки на съда; различни образци и формуляри в електронен вид, а също и данни за контакти с други съдилища и съдебни организации.
Окръжен съд Смолян - През м. септември 2000 г. Окръжен съд – Смолян става един от първите съдилища-модели в България. Програмата за съдилища-модели в България е създадена през 2000 г. от Проекта за развитие на съдебната система към Американката агенция за международно развитие.

На сайта може да се намери информация за: ръководство, контакти, местоположение, контакти, полезна информация / такси и банкови сметки /; обяви, конкурси, обявления за публична продан; стратегически документи, бланки и образци; информация за дела ; система за предложения и сигнали и много друга информация

Районни съдилища Смолянски съдебен район: РС-Смолян, РС-Чепеларе, РС-Мадан, РС-Златоград, РС-Девин.

На сайта може да се намери информация за всеки съд поотделно, относно: ръководство, контакти, местоположение, контакти, полезна информация /вещи лица, такси и банкови сметки и др. /; инициативи и събития; стратегически документи, бланки, образци и декларации; подробна информация за дела ; система за предложения и сигнали и много друга информация

В Дигиталният портал ще бъде представена пълна картина на институциите и лицата, ангажирани в сферата на правораздаване в Смолянския регион. В раздел „Институции“ ще бъдат включени всички национални институции, съществуващи представителства на национални институции в Смолянска област, както и функциониращите местни /областни и общински/ институции. Институциите ще бъдат представени съобразно степента на тяхното интернет присъствие или с профили – ако не притежават собствени онлайн-адреси

В другият раздел „Лица, ангажирани в сферата на правораздаването“ ще бъдат създадени профили на предоставящите правни услуги в Смолянския регион: адвокати, нотариуси, юрист-консулти, частни съдебни изпълнители, арбитри, вещи лица, медиатори и други. Лицата ще бъдат представени със свои персонални профили, като всеки отделен профил ще има свой собствен интернет адрес за достъп - URL от вида: LegalServicesSmolyan.eu/наименование на лицето/. Всеки един от профилите ще може да поддържа текстова информация, описваща лицето и предоставяните услуги / услугите ще бъдат типологизирани за всяка една от категориите профили/; снимки; видео; активна Гугъл карта – с обозначен адрес предлагаща на потребителите упътване, измерване на разстоянието и най-прекия маршрут за достъп и формуляр за обратна връзка. Чрез формулярът за обратна връзка потребителите ще могат да правят запитвания и да изпращат документи в различни файлови формати.

Профилите ще притежават интерактивен раздел за контакти с активни mail-адрес; телефон; Skype ; Zoom или друг вид Messenger.

Предлагаме следната технология за създаване на Справочника:

По отношение на институциите информацията ще бъде получена на основата на анализ на съдържание в интернет и допълнена в разговори с експерти от съответната организация.
По отношение на лицата планираме да бъдат изпратени писма по електронната поща, съдържащи покана за участие и регистрация, анкетна карта за дефиниране на желаната от лицето информация за публикуване

Утвърдил:

Билгин Асанов – Председател на УС

ОБРАТНА ВРЪЗКА

Вашето мнение(*)

Имате възможност да споделите и други добри европейски практики, свързани с медиацията и арбитража (добавете текст и/или линк).

Име/Наименование(*)

Моля, въведете Вашето име като индивидуал или наименование на организация.

Вашето име като индивидуал или наименование на организация.

Имейл(*)

Неавлиден електронен адрес!

Анти-спам(*)

Невалидно действие! Опитайте отново!

Моля, потвърдете, че сте човек като задължително изберете/попълните указаното поле!

: Информационен блог; Посещения: 662

Вж. пълния текст на документа на документа

Рейтинг:

( 1 Рейтинг )

КОНТРОЛ НА ПРАВОРАЗДАВАНЕТО

Граждански контрол на правораздаването в Смолянска област