ПОТВЪРЖДЕНИЕ

Структурите на гражданското общество за повишаване на правната култура на гражданите и бизнеса

Структурите на гражданското общество могат да имат съществен принос в повишаване правната култура на населението и информираността на гражданите и бизнеса, относно съществуващите възможности за правна защита, правораздаване и разрешаване на спорове.

1. Какво е правосъзнание, правна култура, правно възпитание?

1.1. Правосъзнание

Правосъзнанието е особен елемент на правната действителност. Главната черта, която е присъща именно нему, и която го поставя в особено положение сред всички явления на правната действителност, се свежда до това, че то е специфична “чиста” форма на обществено съзнание.

Правосъзнанието притежава всички качества и характеристики, които са присъщи на общественото съзнание.

• понятие

Под термина правосъзнание се разбират различните прояви на духовния, интелектуалния и социално-психологическия живот, които са свързани с правната сфера, но не образуват органическа цялостност.

основни елементи на правосъзнанието

- общоприети представи за правото

- ориентацията на обществото към един или друг юридически режим

- то е социално-психологическо явление, т.е. включва обществени емоции, настроения, симпатии и др.

• основни разлики между право и правосъзнание

- докато правото се опира върху държавната принуда, правосъзнанието действа в духовната сфера

- правото е структурирана цялостна нормативна система, докато П е разединена съвкупност от правни разбирания

• видове правосъзнание

- професионално – това е правосъзнанието на юристите-специалисти, което се основава на юридическите знания; то е фактор, включващ се в процеса на правотворчеството и правоприлагането

- масово – обикновеното, “всекидневно” разбиране за правото, но в него основна роля имат социално-психологическите фактори – емоции, настроения и т.н.; ценността на масовото правосъзнание е в това, че изразява външно потребностите на социалния живот, популярното чувство за право и законност

1.2. Правна култура

• понятие

Правната култура е достигнатото равнище на развитие на регулативните качества на правото, на натрупаните правни ценности, на равнището на юридическата техника.

• елементи

- състоянието на правосъзнанието в обществото; степента на осъзнаване необходимостта от прилагане на законовите изисквания; степента на развитие чувството за право и законност; мащабите и дълбочината на професионалното правосъзнание – това ще рече подготовката на юристите и развитието на юридическата наука

- състоянието на законността – това е най-висшата проява на културата на обществото, степента, в която се спазват практически законите

- състоянието на законодателството: това означава степента на адекватно регулиране на съответните обществени отношения, т.е. колко са адекватни законите, колко адекватно отразяват те действителността; строго следване на правотворческата процедура и добра юридическа техника

- състоянието на съдебната практика, практиката на прокуратурата и правоприлагащите органи (това ще рече доколко те способстват за опазване на правовия ред, степента, в която чрез своите действия укрепват доверието, законността и справедливостта)

1.3. Правно възпитание

• понятие

Правното възпитание представлява разпространяването на висока правна култура сред населението, утвърждаване на позитивна за правния ред ценностна ориентация на обществото, създаване на чувство у обществото за дълг, ред и отговорност.

Правното възпитание е онзи проводник между смисъла и съдържанието на правото като основен ценностно-нормативен регулатор на реалиите на обективната действителност, и поведението на правните субекти като отражение на заложените в действащото право ценности.

Правното възпитание намира своя най-висш и завършен израз в гражданското общество, където се отразяват ценностите на съвременните демократични и хуманни възгледи.

2. Каква е потребността от разпространение на популярна и достъпна информация за ролята функциите и структурата на съдебната система в България

• НПО могат да балансират недостиг на публично достъпна съдебна информация.

Като клон на правителството, който най-малко реагира на променящото се обществено мнение, съдебните органи също бавно възприемат институционалната прозрачност, която все повече се превръща в очакване в много страни. Усилията за запазване на съдебната независимост и защита на съдилищата от неправомерно политическо влияние често водят до недостиг на публично достъпна съдебна информация.

• Необходимо е НПО да публикуват основни съдебни данни.

Да публикуват информация за това, което се случва в съдебната зала. Проучването на режимите на отворени съдебни данни за установи, че съдебните набори от данни трябва да включват поне съдебни решения, регистри на дела, регистрирани документи и статистически данни.

• Развитието на демокрацията в европейските държави показва , че гражданите трябва да получават подходяща информация за организацията на обществените органи и условията, при които се създават законите.

Нещо повече, също толкова важно е гражданите да знаят как работят съдебните институции.

• Опитът на повечето граждани със съдебната система на България се ограничава до участието им като страни по дела, свидетели или съдебни заседатели.

НПО и медиите имат ключова роля за разпространяването на информация за ролята и дейността на съдилищата сред обществеността.  

ПОТВЪРЖДЕНИЕ

Възможности за повишаване на доверието към системата на правораздаване

Основните изводи от проведените проучвания сред граждани, клиенти и съдии по въпроси, касаещи съдебната реформа, качеството на предоставяните услуги и правораздаването в България, излизат на преден план:

• Борбата с корупцията следва да бъде поставена като основен приоритет, не само за съдебната система, но и за всички институции в правораздавателната система.
• Представителите на съдебната система би трябвало да положат целенасочени усилия за утвърждаването независимостта на съдебната власт. Това е особено важно по отношение неутрализирането на намесата на изпълнителната в нейните дела.
• Необходим е нов подход за сътрудничество между разследващите, правораздавателни органи и структурите на гражданското общество - по отношение на т.нар. „обществено значими дела“.
• Констатираните сериозни дефицити в законодателството, както от страна на гражданите, така и от страна на клиентите и съдиите са недвусмислен апел към законодателната власт за съществени промени в основополагащите закони.

Като клон на правителството, който най-малко реагира на променящото се обществено мнение, съдебните органи също бавно възприемат институционалната прозрачност, която все повече се превръща в очакване в много страни. Усилията за запазване на съдебната независимост и защита на съдилищата от неправомерно политическо влияние често водят до недостиг на публично достъпна съдебна информация.

Действия, които НПО, съдебните органи и правителствата могат да предприемат, за да подобрят прозрачността на своите съдебни системи, изброени от най-прости за прилагане до по-напреднали.

• Публикувайте основни съдебни данни. Започнете с публикуване на информация за това, което се случва в съдебната зала. Например, проучване на режимите на отворени съдебни данни установява, че съдебните набори от данни трябва да включват поне съдебни решения, регистри на дела, регистрирани документи и статистически данни.
• Осигурете оперативна прозрачност. Съберете информация, която позволява измерване на начина, по който съдебните служители си вършат работата. Това включва информация за това колко дела се разпределят на съдебни служители за една година, колко бързо те обработват делата, колко дела приключват за една година, как решават делата и колко често техните решения се отменят при обжалване.
• Осигурете алгоритмична прозрачност. Използването на автоматизирана технология за вземане на решения и използваните алгоритми трябва да бъдат разкрити за идентифициране и предотвратяване на дискриминация.
• Направете документация достъпна на ниво отделно дело, като публикувате, например, обвинения, стенограми от съдебни заседания и депозити, решения и мотиви за решения. Съдилищата могат също да публикуват информация за процесите, за да осигурят защита на неприкосновеността на личния живот, например в случаи на семейно право.
• Идентифицирайте и отстранете неравенството. Събиране, поддържане и докладване на съдебни данни относно раса, етническа принадлежност, география, класа и религия, които позволяват на съдилищата да идентифицират и отстранят расовите и други различия. Вижте резолюцията от Конференцията на главните съдии и Конференцията на държавните съдебни администратори (САЩ).
• Създайте централизиран портал за съдебни данни и позволете групово изтегляне на данни, за да разрешите достъп до всички съдебни данни от един източник.
• Уверете се, че съдилищата в различни юрисдикции и на различни нива на съдебната система стандартизират съдържанието и формата на наборите от данни, които разкриват. Това може да включва подобряване на връзките между данните в различни случаи.

ПОТВЪРЖДЕНИЕ

Спазване на морални и етични норми при предоставяне на правни услуги

Каква е ролята на гражданския сектор по отношение формулирането и спазването на различни морално-етични правилници и норми - от професионалистите и експертите от сферата на правораздаването?

Доказателства и примери за това могат да бъдат намерени в следните основни посоки:

• Правораздаване и справедливост

Справедливостта означава да се даде на всеки човек това, което той или тя заслужава, или, по-традиционно, да се отдаде дължимото на всеки. Справедливостта и правораздаването са тясно свързани термини, които днес често се използват взаимозаменяемо. Има обаче и по-различни разбирания за двата термина. Докато справедливостта обикновено се използва по отношение на стандарт за правота, правораздаването често се използва по отношение на способността да се преценява без позоваване на чувствата или интересите на човека; справедливостта също се използва за обозначаване на способността да се правят преценки, които не са прекалено общи, но са конкретни и специфични за конкретен случай. Във всеки случай идеята да се третира, както заслужава е от решаващо значение както за справедливостта, така и за правораздаването.

Всъщност повечето етици днес поддържат мнението, че не би имало смисъл да се говори за справедливост или правораздаване , ако не бяха конфликтите на интереси, които се създават, когато стоките и услугите са оскъдни и хората се различават кой какво да получи. Когато такива конфликти възникнат в нашето общество, ние се нуждаем от принципи на справедливостта, които всички ние можем да приемем като разумни и справедливи стандарти за определяне на това, което хората заслужават.

• Нравственост и правораздаване

Нравствеността показва идеала на човешката дейност, а правото е опит за неговото действително осъществяване. Би следвало цялата нравственост да се облече във формата на право и цялото право да се изпълни с нравствено съдържание. Но тъй като нравствените правила са лишени от установеност, хората трябва да се задоволяват със осъществяването във форма на право само на онова, което е безусловно необходимо за съществуването на обществата

• Право и етика

Етичните норми и принципи не трябва да се включват в съдържанието на правото, тъй като последното за разлика от тях съдържа т.нар. отрицателни задължения, т.е. задълженията да не се причинява вреда на друг.

Това е израз на качествена разлика в същността на етичните задължения, имащи оценъчен характер. Правото само по изключение може да установява задължение да се прави добро на друг. Това се налага само тогава, когато интересите на личността изискват, към етическото психическо поощрение да се прибавят принудителните средства, с които разполага позитивното право.

• Право и морал

Съществуват три основни тези за връзката "право-морал", които могат да се определят като две крайни и една компромисна.

Първата теза гласи, че правото и моралът са едно и също социално явление. Правото е "позитивен морал". Тъй като правото е моралът в тази мяра, в която се възприема от хората прилагането на принудата; правото е съвкупност от морални норми, обезпечени от държавната принуда.

Етичните норми и принципи обуславя пряко характера на отношенията им с правото. Връзката между тях трябва да е само функционална.

Главно средство за спазването на моралните норми, при липса на собствено убеждение е психическата принуда. Тя се проявява като отрицателно отношение на останалите към поведението, с което се нарушават изискванията на моралните норми. Тъй като моралните норми регулират обществените отношения, свързани с реализирането на естествените права на личността, психическата принуда понякога не е достатъчна.

Несъответствието на регулативните качества на морелните норми и принципи с величината на ценностите, които те защитават, обуславя необходимостта от тяхната защита и със средствата на правната принуда. За да се реализира тази необходимост, трябва моралните норми да се отразят в правото, да станат негово съдържание.

Така се достига до органическата връзка между морал и право. Това обаче не означава, че взаимоотношенията морал и право придобиват израз на съдържание и форма.

ПОТВЪРЖДЕНИЕ

Възможности и условия за учредяване на центрове за арбитраж и медиация

Структурите на гражданското общество - с възможност да инициират и създават центрове за воденето на арбитражни и помирителни дела, за медиация и юридически консултации.

Как и защо се създава Арбитражен съд?

Арбитражният съд е орган, който се създава от физически или юридически лица с цел да решава правни спорове. Производството пред арбитражния съд е начин за извънсъдебно решаване на спорове. Той е алтернатива на държавния съд.

Производството пред Арбитражен съд е възможно, когато в договора сключен между страните има арбитражна клауза. Тази клауза има статут на процесуален договор. Поради тази причина тя не може да се изменя. Общото правило е, че на арбитраж подлежат всички имуществени спорове, за които може да се постигне спогодба.

Обаче има и спорове, които касаят имуществени взаимоотношения, но не могат да се разглеждат от арбитраж:

• вещни права върху недвижими имоти – право на собственост, право на строеж;
• плащане на дължима издръжка;
• правата, които имам според трудовия ми договор;
• спорове, по които една от страните е потребител.

Арбитражното производство е предпочитано от търговците поради своята бързина и ниски такси. При този вид производство страните сами избират арбитрите, като в случай че не е уговорено друго, арбитрите са три – по един за всяка страна и един, посочен от другите двама арбитри.

Често срещан проблем

При договорите за бързи кредити, кредитиращата институция залага арбитражни клаузи. Тези институции създават арбитражни съдилища, които решават спорове специално за тази цел. По този начин арбитражът е финансово зависим от кредитиращата институция, а клаузите в договора за бърз кредит се налагат единствено в полза на търговеца.

Арбитражно производство

Производството по арбитражни дела се гледа съобразно вътрешните правила на съответния арбитражен съд. С оглед бързината на производството страните често губят възможност да предприемат съответно действие. Важно е да се знае, че ако не депозирате отговор на исковата молба, делото пак ще се разгледа. Това обаче не означава признание на иска. Ако не депозирате отговор и не се явите на насроченото заседание, арбитражният съд ще постанови решение въз основа на наличните доказателства.

След приключване на делото и постановяване на решение, заинтересованата страна може да поиска издаване на изпълнителен лист от съответния Окръжен съд.

NB: Арбитражното решение не може да се обжалва.

Единствената възможност, която ви е предоставена, е да поискате отмяна на арбитражното решение. Условията за отмяна са няколко и са изрично изброени:

• при липса на арбитражна клауза;
• когато спорът е отнесен до арбитражен съд, различен от посочения от страните;
• ако решението е постановено в противоречие с обществения ред – това означава, че арбитражното решение противоречи на законите на Република България.

Отмяна на арбитражното решение може да се поиска от ВКС в 3-месечен срок от деня на получаването му.

Настоящата статия не представлява правен съвет и не претендира за изчерпателност. Ако имате нужда от съдействие, можете да се свържете с адвокат.

Как и защо се създава Център по медиация?

Популяризирането на медиацията във всички социални сфери за създаване на хармонична среда чрез методите на медиацията, както и изграждане връзката между гражданите, бизнеса и институциите чрез мостовете на медиацията обогатява живота и подобрява неговото качество във всеки един социум.

Именно това е нужно за по-добрата адаптация както в сферата на образованието, в пазара на труда и в успешна професионална реализация, а така също и във всички останали сфери на социалния живот. 

Медиацията е необятна и по отношение на себеразвитието, тя дава възможност човек да се изгражда, стъпвайки на различни, здрави ценности.

Образованието и трудовата реализация са сред най-значимите области, в които има сериозни последствия, ако конфликтите на бъдат управлявани. Това са сферите, в които се поставя началото на всеки прогрес и всяка нова култура, и ако ние се справим добре, ще имаме създадени медиатори във всички обществени сфери.

Основните дейности и мероприятия, които трябва да проведат НПО са:

• Създаване на електронна страница за медиация във обществените сфери, чрез която ще се популяризира възможността за решаване на спорове между различни субекти в социума и ще повиши доверието в медиацията като ефективен способ за решаване на спорове.
• Разпространяване на информация за медиацията чрез електронни и печатни информационни материали.
• Организиране на работни срещи и събития с представители на различни сфери за популяризиране на концепцията за медиация.
• Разширяване на приложението на медиацията в нови социални сфери – посредством уебинари и уъркшопове.
• Насочване на вниманието към подрастващите - Създаване на умения у младите хора за водене на преговори с методите на медиацията и пренасянето им по естествен път в бъдещата икономическа професия в т.ч. провеждане на безплатни симулации и демонстрации на медиация при спорове в нарочни ситуации.

ПОТВЪРЖДЕНИЕ

НПО могат да участват във внедряването на електронни инструменти за правни услуги

НПО могат активно да участват в модернизация на сектора за извънсъдебно разрешаване на правни и неправни спорове с възможностите на гражданското общество да инициират внедряването на иновативни и модерни дигитални инструменти, повишаващи качеството на правните услуги.

Това може да бъде постигнато чрез:

• Увеличаване наличността и качеството на безплатните онлайн правни инструменти, които помагат на всеки да се ориентира в сложни проблеми и да се свърже с ресурси.
• Разработване, популяризиране и оценка на технологии, които подобряват взаимодействието на хората с държавните и местните съдилища.
• Провеждане на изследвания за идентифициране на политики, които могат да подобрят резултатите за хората, участващи в гражданската правна система.
• Изграждане на партньорства с частния сектор, политиците и други заинтересовани страни, за да се постигне цялостно подобрение на гражданската правна система.

Едно обещаващо нововъведение, което може да помогне на хората, изправени пред правни проблеми и производства, е разработването на портали за правна информация и помощ. Тези интернет-базирани ресурси могат да трансформират начина, по който страните взаимодействат с гражданската правна система, като предоставят незабавни и точни отговори и подкрепа.

Технологиите вече са облекчили тежестта на други сложни процеси като подаване на данъчни декларации и управление на финанси и доказателствата сочат, че правната област може да използва инструменти от финансовия и здравния сектор, за да подобри достъпността и достъпността на правните услуги.

Какво е портал и кои са неговите основни елементи?

ПОРТАЛ - платформа за правни ресурси, съобразен с нуждите на всеки потребител.

За разлика от статичния уебсайт, порталът използва интерактивен подход, за да насочва потребителите чрез оценка на техните правни нужди и да ги свързва със съответната информация и препоръки за помощ и подкрепа.

За да бъде ефективен, порталът трябва да включва три ключови елемента:

• ТЕХНОЛОГИЯ - прост потребителски интерфейс, в който хората могат да се ориентират сами.
• СЪДЪРЖАНИЕ - подходяща действаща информация, която да помогне на потребителите да проучат и разрешат своите ситуации.
• ВРЪЗКА - препратки към подходящи доставчици на услуги.

Някои държави и организации стартираха или започнаха да разработват свои собствени портали за правна информация и помощ, които включват тези елементи.

Как изглеждат порталите от следващо поколение?

Порталите продължават да се развиват и все повече държави и организации започват да разработват обещаващи технологии, като например:

• ЕСТЕСТВЕН ЕЗИК - позволява на хората да задават въпрос със собствените си думи без правен жаргон и да бъдат насочвани към подходящата информация. Например изречението „Моят хазяин ме изгонва от къщата ми“ ще бъде определено като проблем с изгонването.
• ТРИАЖ - автоматизирани взаимодействия, за да помогнат на потребителите да определят нивото на помощ, от която се нуждаят.
• АВТОМАТИЗИРАНА КОМУНИКАЦИЯ - използва признати стандарти за данни, за да поддържа ефективна комуникация между системите, позволявайки на потребителите да бъдат съпоставени със съответните ресурси, като прием на правна помощ, съдебни дела, доставчици на социални услуги и местни приюти за бездомни. Автоматизацията също така позволява разработването на нови функции, включително възможността за споделяне (с разрешение) на информация на потребител с доставчици, за да се подобри ефективността на препоръчаните услуги.
• ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ - анализира всяко търсене, за да подобрява непрекъснато потребителската ориентация.

Как се измерва успехът?

Порталите са толкова полезни, колкото ресурсите и информацията, с които могат да се свържат.

Въпреки че тази технология сама по себе си не може да запълни празнината в достъпа до правна подкрепа, тя може да помогне за рационализиране на връзките между хората и ресурсите, ако бъде приложена по подходящ начин.

В допълнение, порталите генерират данни, които могат да се използват за проследяване на стойността, която системата предоставя за потребителите и помагат на юридическите доставчици и политиците да вземат основани на факти решения относно разпределението на ресурсите, актуализациите и опциите за услуги.

ПОТВЪРЖДЕНИЕ

Гарантиране на обратна връзка с гражданите и бизнеса при предоставяне на правни услуги

Изключително важна е ролята на НПО и професионалните организации да организират цифрови комуникационни канали за обратна връзка с гражданите и бизнеса. Когато хората се обърнат към интернет, за да намерят правна помощ, те могат бързо да бъдат обзети от количеството налична информация и от несигурността относно това кои източници са надеждни.

За да улеснят достъпа на потребителите до навременни, подходящи и точни насоки, организациите и съдилищата за правни услуги е необходимо да създават портали за правна помощ.

Тези онлайн ресурси могат да трансформират начина, по който хората взаимодействат с гражданската правна система, като им предоставят незабавни и точни отговори и подкрепа, от която се нуждаят. Това е особено важно за нарастващия брой хора, които се ориентират в гражданската съдебна система без адвокат. За разлика от статичния уебсайт, порталът използва интерактивен подход, за да насочва потребителите чрез оценка на техните правни нужди и да ги свързва със съответната информация и препоръки за помощ.

• Интернет-базирани ресурси могат да трансформират начина, по който страните взаимодействат с гражданската правна система, като предоставят незабавни и точни отговори и подкрепа.
• Порталите са толкова полезни, колкото ресурсите и информацията, с които могат да се свържат. Въпреки че тази технология сама по себе си не може да запълни празнината в достъпа до правна подкрепа, тя може да помогне за рационализиране на връзките между хората и ресурсите, ако се прилага правилно.

Развитието на демокрацията в европейските държави означава, че гражданите трябва да получават подходяща информация за организацията на обществените органи и условията, при които се създават законите. Нещо повече, също толкова важно е гражданите да знаят как работят съдебните институции.

Правосъдието представлява основен компонент на демократичните общества. То има за цел да разрешава спорове между страни и чрез решенията, които издава, да изпълнява и "нормативна", и "образователна" роля, давайки на гражданите необходимите насоки, информация и сигурност в закона и практическото му прилагане.

Съдилищата са и до голяма степен се възприемат от обществеността като същинският форум за утвърждаване на законните права и задължения и уреждане на спорове, свързани с тях; обществеността като цяло уважава и има доверие в способността на съдилищата да изпълняват тази функция. Разбирането на ролята на съдебната власт в демократичното общество, обаче, особено разбирането за задължението на съдията да прилага закона по честен и справедлив начин, без оглед на евентуалния обществен или политически натиск, се различава значително в различните страни и социално-икономически обстоятелства в Европа. Поради това степента на доверие в дейността на съдилищата не е една и съща. Ето защо адекватната информация за функциите на съдебната власт и нейната роля и пълна независимост от останалите държавни органи, може ефективно да допринесе за повишаване на разбирането за съдилищата като крайъгълен камък на демократичните конституционни системи, както и за

Опитът на повечето граждани със съдебната система на страната им се ограничава до участието им като страни по дела, свидетели или съдебни заседатели. Медиите имат ключова роля за разпространяването на информация за ролята и дейността на съдилищата сред обществеността но, като се изключат комуникациите чрез медиите, дискусиите на КСЕС акцентираха върху важността на създаването на преки връзки между съдилищата и обществеността като цяло. Интегрирането на правосъдието в обществото изисква съдебната система да се отвори и да се научи да говори за себе си. Идеята не е съдилищата да се превърнат в медиен цирк, а да допринесат за прозрачността на съдебния процес. Разбираемо е, че пълната прозрачност е невъзможна, особено предвид необходимостта да се защитят ефективността на разследванията и интересите на участващите, но разбирането за това как работи съдебната система без съмнение има образователна стойност и би помогнало да се повиши доверието на обществеността в работата на съдилищата.

ПОТВЪРЖДЕНИЕ

Осигуряване на достъп до информация и предотвратяване на злоупотреби в процеса на правораздаване

Основното призвание на гражданското общество е да гарантира достъпа до информация, прозрачността, предотвратяването на злоупотребите и преодоляване последиците от тях. Прозрачността и достъпа до информация са основните принципи формиращи качеството на правораздаването:

• Отвореното правосъдие е първата стъпка към по-справедливите правосъдни системи. Реформите на отвореното правосъдие, включително тези, които правят участниците в правосъдната система по-прозрачни и по-отчетни пред гражданите, могат да служат като първа стъпка към справяне с проблемите на справедливостта и независимостта.
• Партньорството за отворено правителство предоставя възможност на реформаторите на правителството и гражданското общество да направят правителството по-прозрачно, с участието, приобщаване и отчетност. Работейки заедно, правителството и гражданското общество съвместно създават двугодишни планове за действие с конкретни ангажименти по широк кръг от въпроси
• Правосъдната система е мрежата от участници и институции, натоварени да гарантират, че справедливостта се поддържа. Като минимум правосъдната система включва съдилища, прокуратура, съдебни служители и полиция. В повечето страни обаче правосъдната система включва и административни трибунали и организации около тях - независимо дали се занимава с данъци, имиграция или други въпроси. В някои страни и региони традиционните или религиозни лидери могат да бъдат част от правосъдната система.
• Отвореното правосъдие прилага принципите на отвореното управление - прозрачност, гражданско участие и публична отчетност - към правосъдната система. Тези принципи са важни не само за съдилищата, но и за много други участници, които играят роля в предоставянето на съдебни услуги.

Борбата с корупцията следва да бъде поставена като основен приоритет, не само за съдебната система, но и за всички институции в правораздавателната система:

• Представителите на съдебната система би трябвало да положат целенасочени усилия за утвърждаването независимостта на съдебната власт. Това е особено важно по отношение неутрализирането на намесата на изпълнителната в нейните дела. Успоредно с това трябва да бъдат установени ефективни механизми за  вътрешен контрол в работата на съдиите за активизиране на професионалната  общност за налагане и спазване на професионалните стандарти, за кадрово  израстване и участие в публичния дебат за дейността на съдебната система.
• Необходим е нов подход за сътрудничество между разследващите и  правораздавателни органи, особено по отношение на т.нар. „обществено значими дела“.
• Докато корупцията и политическият натиск трябва да бъдат адресирани от всички институции в правораздавателната система, то: полицията следва да се фокусира върху развитието на компетентностите на своите служители; прокуратурата към подобряване на прозрачността в работата си, а съдът към улесняване на процедурите.
• Констатираните сериозни дефицити в законодателството, както от страна на гражданите, така и от страна на клиентите и съдиите са недвусмислен апел към законодателната власт за съществени промени в основополагащите закони.
• Съществуващите механизми за контрол и санкции в съдебната система следва да се подобрят, като се гарантира равнопоставеност.

Към настоящия момент липсва единен подход в това отношение, което създава условия за целенасочени действия и натиск към определени съдии.