Уникалните природни феномени и дадености също принадлежат към културните ценности и могат да добавят тежест към оценката на запазената стойност. Първоначално отговорностите и грижите бяха насочени към индивидуалното културно наследство, като източник на знания за най-старата история на Тракийската низина и Родопа планина.

И академичните дисциплини, а също така и политиците признаха важността на контекста на културното наследство и неговата връзка с ландшафта, в резултат на което днес Законът за културното наследство предвижда защита на по-големи площи, където културното наследство е част от по-голямо образувание или контекст.

Това води до забрана на дейности, които могат да повредят, унищожат, копаят, преместят, променят, прикрият или по друг начин неправомерно да променят облика на такова наследство или да създадат опасност това да се случи. Разрешение за всеки инвестиционен и бизнес проект, свързан с културното наследство, е необходимо да бъде получено от НИНКН и МК или общинските администрации, чрез прилагане на ЗУТ.

Институции за културно наследство са предимно демократични институции в смисъл, че те имат обществен мандат и се финансират и управляват от избрани (пряко или косвено) органи. Често те имат съвети или консултативен комитет, в който гражданското общество е представено от различни организации и от политици. Исторически много от институциите за културно наследство бяха инициирани от гражданското общество. С течение на времето те са получавали финансиране от държавни органи и наети професионални служители.