От 1986 г. съм майстор със занаята „Изработване на художествени тъкани“

Живея и работя в гр. Пловдив. Член съм на Управителният съвет на Регионална занаятчийска камара - Пловдив.

Занимавам се с изработване на художествени тъкани, пояси, престилки, платове за български народни носии по автентични образци и тъкане на „колани на кори“. През 2016 г. съм победител в международна майсторска надпревара по тъкане на колани „на кори“, организирана и проведена в ЕМО „Етър“. Като носител на голямата награда „Сребърна хлопка“ през 2017 г. правя самостоятелна изложба в ЕМО „Етър“.

Какво е тъкане на колани „на кори“?

Занаятът „Тъкане на колани „на кори“ е обявен за един от шедьоврите на българското нематериално културно наследство, разказват от ©ЕМО „Етър“.

Запазена до наши дни, техниката на тъкане „на кори“ е позната още на древните египтяни. Кога този занаят навлиза в България не е известно, но населението използва тъкачни техники, познати от Средновековието. През XVIII и XIX век, а в някои райони на страната и до средата на XX век, те имат широко приложение.

Тъканите колани „на кори“ са разпространени най-много в Софийско, Плевенско, Свищовско, Никополско, Ловешко, Севлиевско, Шуменско. Те са важна съставна част на българската народна носия. Предназначени са не само да държат облеклото стегнато към тялото, а и за украшение. Правени са за чеиз и дар от момата за младоженеца, кумата, девера и сватовете. На някои от коланите са втъкани имената на младоженците.

Коланите, тъкани „на кори“, са едни от най-сложните за изработване елементи на българската народна носия. Корите представляват квадратни дъсчици с размер около 10 см, в четирите ъгъла на които в малък отвор се прикрепват основните нишки. Те се опъват в двата края на дърво или греда, а по-късно - на специално направен стан. Тъче се с превъртане на събраните успоредни дъсчици, а в отворения зев с ръка се прокарва едноцветния вътък, който се набива с дървен нож.

Оцветяването се постига още при вдяването на разноцветната основа. Сложността се състои в преплитането на вътъка и основата, за да се получи желаният орнамент. Ширината на колан, тъкан „на кори“, може да бъде между 5 и 10 сантиметра, а дължината - между 2 и 3 метра. Коланите могат да завършват с ресни или пискюли.

С по-ярки и светли тонове са коланите от Софийско. В Северна България преобладават по-тъмни цветове – черен, тъмночервен и тъмнозелен. Мотивите са растителни и геометрични.