Предлага се 57 районни съдилища да станат териториални отделения

На районен съд да останат подсъдни гражданските дела с цена на иска до 2000 лева, както и около половината от разглежданите там наказателни дела. Това се предлага в обявения днес доклад за одобрение от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) модел 4 за реформа на съдебната карта.

Както е известно, той е разработен в рамките на проект по Оперативна програма „Добро управление“ от двамата координатори Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев. Моделът от месеци се обсъжда от членовете на ВСС, като през това време претърпя и корекции.

Първоначално се предвиждаше районните съдии да гледат т.нар. бързоликвидни дела – заповедни производства; делата по дежурство – граждански и наказателни (без мерки за неотклонение по определен вид тежки наказателни дела); обезпечения – без значение, че делата може да са подсъдни на ОС сега; обезпечение на доказателства – чл.207 ГПК; делата по Семейния кодекс; делата по Закона за защита от домашно насилие; делата по регламенти (ако няма обвързваща подсъдност); делата по чл.356 ГПК – защита и възстановяване на нарушено владение; охранителни производства; искови производства по чл. 422 ГПК; установяване на факти – глава 50 ГПК; обявяване на отсъствие или смърт – глава 51 ГПК; производство по открито наследство – глава 52 ГПК; наказателните дела от административен характер, частен характер, частни дела; дела по ЗЕС; спиране на производства.

Освен това се предвиждаше масово районните съдилища да станат териториални отделения, 500-600 от магистратите да бъдат „качени“ в окръжните съдилища, които стават основна първа инстанция. А окръжни магистрати пък да бъдат повишени в апелативните съдилища (виж тук, тук и тук).

Идеите обаче не бяха приети еднозначно от съдиите, като 568 от тях изпратиха писмо до ВСС, в което отправиха критики по отношение на модела (виж тук и тук). Възражения срещу него има и Висшият адвокатски съвет, който подкрепи съдиите.

Заради това бяха направени редакции и сега двамата координатори обявиха своя доклад, който ще бъде представен на заседанието на Съдийската колегия на 8 юни, а седмица по-късно – на 15 юни, се предвижда да бъде обсъден от членовете ?.

Всеки магистрат може да се запознае с доклада и приложенията към него (виж тук) и до 10 юни да отправи въпроси, а до 15 юни и да изрази и становище по модела.

Каква е новата родова подсъдност

От доклада става ясно, че първоначалното предложение за родовата подсъдност на гражданските дела е модифицирано. Ето какво вече се предлага в доклада: „На районен съд да останат подсъдни всички искове по граждански дела с цена на иска до 2000 лв., промяна в родовата подсъдност на вещните дела (без делбите и тези по Закона за наследството), както и на делата по СК (само  за развод по исков ред и недействителност на брака), като последните две групи дела станат подсъдни на ОС като първа инстанция“. В момента районните съдии гледат искови производства с цена на иска до 25 000 лева.

Авторите обясняват, че за 2020 г. в районните съдилища са постъпили общо 265 717 граждански дела и ако тази промяна на родовата подсъдност бъде приета, броят на делата ще намалее с 34 274 дела. По отношение на частните граждански дела и заповедните производства няма да има разлика със сегашното постъпление, защото те няма да бъдат засегнати от промяната. Разликата идва от исковите производства, които ще намалеят от 29% на 18 на сто.

По отношение на наказателните дела, се предлага тези с по-висока фактическа и правна сложност да минат на окръжен съд, като първа инстанция.

„Делата, които изискват най-много време, които са подсъдни на районен съд, са тези от общ характер. Ето защо в максимална степен облекчаване на натоварването на районните съдии ще се постигне, ако част от тях бъдат разглеждани като първа инстанция в окръжните съдилища. При промяна на родовата подсъдност следва да се отчете това, че на районно ниво трябва да останат дела, които предполагат да се развиват по общия ред, като по тях е водено ефективно досъдебно производство, което предполага и провеждането на същинско съдебно следствие. Запазването на тези дела на посочената инстанция ще е гаранция, че няма да има деквалификация на районните съдии, респективно те ще бъдат напълно подготвени за разглеждане и решаване на дела от общ характер, когато бъдат повишени в окръжен съд“, пишат авторите на доклада, като така опитват да отговарят на упреците на съдиите за тяхната евентуална деквалификация.

Част от делата с по-висока фактическа и правна сложност, изброени в доклада, са за следните престъпления:

• по чл. 198 НК, чл. 200 НК
• по чл. 201, чл. 202, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК, чл. 202, ал. 2 НК, чл. 204 НК, чл. 205 НК
• по чл. 206 НК
• по чл. 209 НК, чл. 210, чл. 211 НК
• по чл. 212, ал. 1-4 НК, чл. 212б НК
• по чл. 213 НК, чл. 213а, ал. 1 и ал. 2 НК
• по чл. 214, ал. 1 и ал. 3 НК
• всички престъпления по Глава 6 НК, които досега се разглеждат като първа инстанция от районен съд
• всички престъпления по Глава 8 НК, които досега се разглеждат като първа инстанция от районен съд
• всички престъпления по Глава 9 НК, които досега се разглеждат като първа инстанция от районен съд
• всички престъпления по Глава 10 с изключения на тези с правна квалификация по чл. 343б, чл. 343в, и чл. 346 НК.

„Ако делата с посочената правна квалификация бъдат разглеждани като първа инстанция в окръжен съд, това означава, че в районен съд ще останат за разглеждане дела от общ характер с общ брой 11 693, които ще представляват 52% от досега разглежданите общо 22 561.

При реализацията на модела се предвижда на ниво районен съд да останат за разглеждане делата по чл. 128-129 НК и тези по чл. 194-196 НК, които са класически престъпления и ще дадат възможност на магистратите на тази инстанция да разглеждат и дела с предмет престъпления против личността и против собствеността, което е гаранция за избягване на деквалификацията на наказателните съдии“, се казва още в доклада.

Как ще се образуват териториални отделения

Не е изоставена идеята за превръщането на част от районните съдилища в териториални отделения, като са определени критериите, по които това да се случи.

Предлага се онези съдилища, в които не може да се осигури адекватно натоварване на поне три щата и след промяната на родовата подсъдност, да станат ТО на съседен съд при граничещи съдебни райони. Щатът в по-малкия ще се влее в този на приемащия съд. „По този начин ще останат да функционират по-малко на брой, но с по-голяма численост съдилища, които ще получават и по-голям брой дела. Това ще даде възможност за създаване на поне две самостоятелни отделения – гражданско и наказателно и ще осигури пълна специализация по материя“, се посочва в доклада.

Критериите, по които ще се извърши трансформацията, са брой съдии по щат, наличие или липса на специализация към момента, брой постъпили наказателни и граждански дела за последната отчетна година и за последните три отчетни години, действителна натовареност на магистратите, материална обезпеченост, обществени, социални, икономически и други неюридически обстоятелства, свързани със съдебния район на сега съществуващия съд.

В доклада са дадени и конкретни предложения кои районни съдилища да станат териториални отделения. Те са 57 като са изброени по райони.

Районните съдилища в Малко Търново, Царево, Средец, Поморие, Карнобат и Айтос да станат ТО към РС-Бургас. Котел и Нова Загора минават към РС-Сливен, Тополовград става ТО към РС-Ямбол, Девня – към РС-Варна, Каварна – към РС-Балчик, Тервел и Генерал Тошево – ТО към РС-Добрич, Велики Преслав към РС-Шумен, а Кубрат и Исперих към РС-Разград.

Предлага се още Попово и Омуртаг да станат ТО към РС-Търговище, в ТО да се преобразуват съдилищата в Дулово и Тутракан и да минат към РС-Силистра, Елена и Павликени да станат ТО към РС-Велико Търново, Трявна и Дряново – към РС-Габрово, Луковит към РС-Ловеч, а Тетевен – към РС-Троян.

Нататък се предвижда Левски и Никопол да минат като ТО към РС-Плевен, Кнежа – към РС-Червен бряг, Бяла към РС-Русе, Първомай – към РС-Пловдив, Панагюрище към РС-Пазарджик, Гълъбово, Раднево и Чирпан – към РС-Стара Загора, Мадан, Златоград, Девин и Чепеларе – към РС-Смолян.

Към РС-Харманли ще има две ТО – в Свиленград и Ивайловград, а Момчилград, Ардино и Крумовград стават ТО към РС-Кърджали.

Към Софийския окръжен съд има девет районни съдилища като се предвижда тези от Своге и Сливница да минат към РС-Костинброд, Пирдоп се превръща в ТО към РС-Елин Пелин, а Етрополе – към РС-Ботевград.

Съдът в Сандански става ТО към РС-Петрич, а Разлог се превръща в ТО към РС-Гоце Делчев. Радомир, Брезник и Трън ще бъдат ТО към РС-Перник, Оряхово – към РС-Козлодуй, Берковица към РС-Монтана, а Белоградчик и Кула – към РС-Видин.

Предлага се пилотно да бъдат трансформирани шест районни съдилища в териториални отделения – Кула, Трън, Брезник, Чепеларе, Тополовград и Ивайловград.

Предложението е останалите районни съдилища да продължат да съществуват като такива.

Не се предвижда да има териториални отделения на окръжно и апелативно ниво, като изрично е посочено, че е изоставена идеята да има две такива към Софийския апелативен съд.

По-голяма роля на общите събрания в конкурсите

В доклада се предлагат два вида конкурси.

Първият е за повишаване на магистрати от съответния съдебен район, специалисти в правната област, идентична с тази, за която има свободни места в съответното отделение в по-горен съд. Например, ако се търсят съдии за Гражданското отделение на Софийския апелативен съд, то в конкурса ще могат да участват само магистрати от софийския съдебен район, разглеждащи граждански дела.

Кандидатите ще представят три акта, други три ще се избират на случаен принцип, като ще се представят на електронен носител, за да може всички съдии от отделението, за което се търси човек, да ги прочетат.

Освен това, ще се вземат предвид оценката от атестацията, етичното становище и стажът. Общото събрание на отделението, за което се кандидатства, чрез гласуване ще класира желаещите да бъдат повишени. А последната дума ще е на Съдийската колегия, която ще гласува по поредността на класирането. Ако до обявяването на следващия конкурс, а такъв ще се провежда всяка година, бъде освободено място, то ще се запълва от списъка с класирането, без да се минава отново през тежката конкурсна процедура.

Според авторите на доклада така конкурсите ще се обявяват за всеки съд, а не за всички, както е сега, няма да има конкурсни комисии, а гласуването от общото събрание ще е „естествен израз“ на съдиите в отделението да изберат най-достойните.

Вторият вид конкурс е за повишаване и преместване на магистрати от други съдебни райони или от същия, но правораздаващи в друга правна материя.

И тук ще се вземат предвид оценката от атестацията, етичното становище, стажът, представените актове, но се предлага и връщане на събеседването с кандидата, което ще бъде по представените от него дела.

При този конкурс ще има комисия, избрана измежду съдии от по-горен съд, която ще оценява кандидатите и ще извършва класирането им. И отново на финала ще се произнася Съдийската колегия.

Всеки от конкурсите ще се обявява всяка година като се започне от ВКС, а след това през три месеца ще е съответно за АС, ОС и РС.

А първоначалното назначаване трябва да бъде само в районните съдилища, предлагат авторите на модел 4.